Вашата оценка 5.00 от 1 гласа

Япония

Япония е разположена на Японските острови в Тихия океан (Хоншу, Хокайдо, Кюшу, Шикоку и над 4000 по-малки), архипелага Рюкю и архипелага Нампо. Релефът е предимно планински (над 3/4). Има много действащи и угаснали вулкани (най-висок връх е вулканът Фуджи на остров Хоншу — 3776 м). Често се наблюдават земетресения и цунами в крайбрежните райони. Равнините са малки по площ и са обработваеми земи. Умерен климат на север, до тропичен мусонен на юг (средна януарска температура -5 до –16°С, средна юлска температура 22 до 28°С, валежи 1700–4000 mm годишно). Характерни са тайфуните и късите пълноводни реки. Хвойнови, вечнозелени субтропични и тропични гори. 27 национални, 52 квазинационални, около 300 префектурни природни парка с обща площ над 5 млн. ha, 5 комплексни, 141 геоложки, 515 ботанически, 109 зоологически, 93 горски резервата и други с обща площ над 1,2 млн. ha. 



География

Япония е разположена в западната част на Тихия океан и заема Японския архипелаг, който се простира на повече от 3 200 км и огражда от изток Японско море. Страната включва над 3 000 острова. Най-големите са Хокайдо, Хоншу, Сикоку и Кюшу. На юг от Кюшу са островите Рюкю, които на югозапад се доближават до остров Тайван и отделят Източнокитайско море от Тихия океан.
Четирите големи острова заемат почти 98% от площта на Япония, разположени са близо едни до други и са свързани помежду си със специално изградени тунели и мостове. Между островите Хоншу и Хокайдо е построен най-дългият тунел в света (53 850 м) – “Сейкан”, открит през 1988г.



Климат

Климатът на Япония е изключително разнообразен, заради голямата географска ширина – от 24 с.ш. до 45 с.ш. южните острови са със субтропичен – мусонен, а северните – с умерен климат. На остров Хокайдо и в северната част на Хоншу, под влияние на северните ветрове и студените океански води, лятото е кратко и хладно, а зимата – дълга и студена, със значителни снеговалежи. Най-големият град на остров Хокайдо – Сапоро, е известен зимен спортен център. В южната част на Хоншу, на островите Сикоку и Кюшу лятото е по-топло и по-влажно, което се дължи на по-топлите тихоокеански мусонни ветрове и на топлото океанско течение Курошио. През летния сезон често нахлуват мощни тайфуни, които с поройни дъждове и бурни ветрове разрушават къщи, унищожават реколтата, вземат човешки жертви. Най-топли и влажни са островите Рюкю. Тук и в планинските райони на остров Хоншу падат най-много валежи (около 3 800 мм годишно). Остров Хокайдо е най-сухият район на страната (около 1 000 мм годишни валежи).


Население

Япония е на десето място в света по брой на населението си с над 127 000 000 души. Гъстотата на населението е 337 д/км2.


Празници

Нова Година

Шогацу (Нова година)
По традиция Новогодишните празници, известни като „Шогацу” в Япония, били време за изразяване на благодарност към боговете ками, от които зависи плодородието, както и за посрещане духовете на предците, които закриляли семействата. Обичаят пред дома да се поставя „кадомацу” (специална новогодишна декорация от бор и бамбук, поставяна от двете страни на входа на дома) и „шимекадзари” (декорация от сламени въжета) изразява именно приветстването на тези богове и духове. В началото на година, хората изказвали благодарност към боговете и духовете на предците и се молели за по-богата реколта през следващата година. Ето защо за японците Нова година е най-важният празник през годината. Тога много хора чертаят планове и взимат нови решения за настъпващата година.


Ненгаджо (Новогодишни картички)

На Нова година японците получават новогодишни поздравителни картички от своите роднини, приятели и познати, наречени „ненгаджо”. През 2011 г. общият брой на изпратените картички възлиза на 2.08 млрд. броя.

Хацумоде (Първото посещение през Новата година на храмове и светилища)

По време на новогодишните празници семейства и приятели посещават заедно за първи път през новата година будистки храмове или шинтоистки светилища. Тези посещения се наричат 4хацумоде”. Хората обикновено посещавали шинтоистки светилища, които се намирали „в щастлива посока” от техния дом. Целта била да се помолят за богата реколта и за благоденствието на семейството и дома през настъпващата година. Шинтоисткото светилище Мейджи Джингу в центъра на Токио посреща най-голям брой поклонници през първите дни на новата година – за 2010 г. техният брой възлиза на 3 млн. 200 хил. души. Следва будисткият храм Наритасан Шиншоджи в префектура Чиба – 2 млн. 960 хил. души през 2010 г.

Отошидама (Пликчета с пари за децата)

На Нова година децата получават от своите родители и близки „отошидама” – шарени пликчета с пари. Ето защо децата винаги очакват с нетърпение този празник, като през последните години често се срещат ученици от прогимназията и гимназията, които получат 5 хил. или дори 10 хил. йени във всяко пликче. Като съберат всички получени „отошидама”, сумата често може да възлезе на няколко десетки хиляди йени.

Новогодишни игри

Някога децата участвали в специални новогодишни игри на открито, като пускане на хвърчила и игра с пумпали (особено момчетата), а момиченцата се забавлявали с „ханецуки” – игра, която до голяма степен напомня бадмингтон. Други игри се провеждали на закрито като напр. „ута карута”, в която участниците демонстрирали своите познания от поетичната антология „100 поеми от 100 поета” и една игра върху дъска, подобна на таблата, наречена „сугороку”. Днес обаче, децата разполагат с толкова много начини на забавление, че тези традиционни новогодишни игри вече са изгубили своята предишна популярност.

Пролет

Сецубун

Според лунния календар (в употреба в Япония преди 1873 г., в който летоброенето изоставало с около месец и половина спрямо това по слънчевия календар), настъпването на пролетта (Ришшун или Сецубун) се отбелязвало на третия или четвъртия ден на втория месец. Някои от обредите, които се провеждали по случай Сецубун, все още се извършват на 3 или 4 февруари, макар този период на съвпада с разгара на зимата. Напр. съществува обичай да се отварят широко вратите и прозорците на дома и да се гони злото и демоните като се хвърлят соеви зърна във въздуха и произнасят думите „Фуку уа учи, они уа сото” („Щастието – вътре, дяволите – вън!”). Вярва се, че човек ще се радва на крепко здраве, ако на този ден изяде толкова соеви зърна, на колкото години е. Първоначално този обичай бил характерен за императорския двор и се изпълнявал в последния ден на лунната година. Значението му било на символично „измитане” на лошите духове и студената, мрачна зима и приветстването на пролетта.

Хина Мацури ( Празник на куклите)

Хина Мацури се отбелязва на 3 март, когато пролетта вече е съвсем близо. Това е ежегоден празник, на който хората се молят за щастието и здравето на малките подрастващи момичета. На този ден, семействата подреждат в дома си т. нар. хина нингьо – кукли, облечени в традиционни дворцови одежди, украсяват с прасковени цветове и правят приношения със сладости като бяло саке, хишимочи (оризови сладки във формата на диамант) и араре (сухи оризови сладки). Традициите за празника Хина Мацури са свързани с древните вярвания за ритуалното пречистване. Някога се смятало, че лошите постъпки и омърсената човешка душа могат да бъдат умити и да се пречистят в ритуали, изпълнявани край реки и потоци. По-късно в тези ритуали се използвали хартиени кукли, като след периода Едо хората започнали да изработват тези кукли във вида, вкойто днес те са достигнали до нас като Хина нингьо.

Хару-но Хиган (Ден на пролетното равноденствие)

Традиционното отбелязване на Хару-но Хиган съвпада със 7-дневния период около 21 март, пролетното равноденствие. По това време хората посещават семейните гробове, изказват почитта си към душите на предците и молят будистките свещеници да прочетат свещени текстове сутри в тяхна памет. Подобни традиции се спазват и в 7-дневния период на есенното равноденствие, около 23 септември. Нарича се „Аки-но хиган”.

Ханами (Съзерцаване на цъфналите вишни)

В края на март и началото на април, когато повечето японски вишни символ на страната, започнат да цъфтят, японците обичат да се повеселят на пикници, наречени „ханами” под отрупаните с цвят дръвчета. Обичаят хората да организират пикници, за да хапнат и пийнат под цъфналите сакури бил широко разпространен още през периода Едо (1603-1868 г.).

Златната седмица

Обикновено април е месец, изпълнен с голямо напрежение за учениците, тъй като той съвпада с началото на учебната година, както и за новопостъпващите на работа служители, които по правило именно тогава стартират своята професионална кариера. Април бележи и началото на новата фискална година в Япония. Въпреки това обаче, в края на месеца много хора си взимат отпуск – от седмица до 10 дни, тъй като периодът включва няколко последователни национални празника, а именно Денят на император Шова на 29 април, Денят на конституцията на 3 май, Денят на зеленината на 4 май и Денят на детето на 5 май. Периодът е изместен като „Златната седмица”. Времето е топло и подходящо за екскурзии, заради което туристическите дестинации в Япония са препълнени с тълпи от посетители. Златната седмица е известна с големите задръствания и претъпкани влакове и летища.

Денят на детето

Денят на детето, който се отбелязва на 5 май през Златната седмица, традиционно се нарича „Танго-но Секку” (известен на Запад като Денят на момчето) и бил създаден, за да даде възможност на хората да се помолят за здравето и бъдещите успехи на подрастващите момченца. Традиционната украса за празника включва от знамена във формата на шарани, окачени на дълги прътове, известни като „кои-нобори”, както и кукли във военни доспехи „мусаши-нингьо”. Характерни за празника са ястия като „чимаки” (оризови кюфтета в бамбукови листа) и „кашиуамочи” (оризови сладкиши в дъбови листа). В древни времена петият месец на годината се е смятал за лош месец, а петият ден от този месец – са особено злокобен. Танго-но Секку се развива първоначално като ежегодно събитие за ритуално пречистване. На някои места има обичай хората да се къпят в гореща вода с листа от перуники. Традиционно се вярвало, че тези листа имат не само лечебни свойства, но могат и да прогонват злото.

Лято

Танабата

Първият от летните празници е известен под името Танабата и се отбелязва на 7 юли. На този ден се прави възпоменание на една романтична легенда, достигнала до японския императорски двор през Китай и Корея, а сетне станала популярна и сред хората от народа. Легендата разказва за звездите Вега и Алтаир, които един път годишно се срещат на Млечния път. Вярвало се, че ако човек си намисли някакво желание на този ден, то непременно ще се сбъдне. Днес в градини, паркове и на други места хората поставят бамбукови клони, към които завързват своите желания, изписани върху разноцветни хартийки. Днес фестивалите Танабата се отбелязват в различни места в цяла Япония. Някои от най-известните места, където те се отбелязват, са шинтоистките светилища Китано Тенмангу в Киото и Конпира в префектура Кагава, както и в градовете Хирацука в префектура Канагава и Такаока в префектура Тояма. Много известнен е и Танабата фестивалът в Сендай, префектура Мияги, който се провежда един месец по-късно, на 7 август, по-близо до времето през годината, когато някога Танабата е бил отбелязван по лунния календар.

Фойерверки

Летните нощи из цяла Япония се озарят от многоцветни фойерверки, тъй като местните власти организират често организират такива представления (ханаби тайкай). Японската технология за производство на фойерверки се смята за най-добрата в света е се предава от поколение на поколение още от периода Едо. В днешно време изстрелването на фойерверките се контролира с компютри, за да се гарантира прецизност и красиви визуални ефекти. В Токио фойерверките край река Сумида са популярно годишно събитие още от периода Едо.

Бон

Бон или Обон е годишен ритуал за посрещане и успокояване на душите на предците, за които се смята, че посещават дома си веднъж годишно по това време. Обикновено ритуалът се отбелязвал в средата на седмия месец по лунния календар. В момента Обон се съблюдава на повечето места между 13 и 15 юли, макар че в някои региони се отбелязва между 13 и 15 август. На 13 юли се запалват огньове „мукаеби”, с които се приветстват духовете на предците, а на 16 юли – огньовете се наричат „окуриби” и с тях се изпращат духовете на починалите, които се връщат обратно в другия свят. По време на Обон много фирми и магазини излизат във ваканция и тъй като мнозина се връщат по родните си места със своите семейства, транспортните средства, подобно на Златната седмица, са много претоварени.

Есен

Цукими (Съзерцаване на пълната луна)

Според лунния календар пълнолунието се наблюдава около средата на деветия месец и поради това се нарича „цушу-но мейгецу” или „луна в средата на есента”. Организирането на нощни тържества, на които хората съзерцавали пълната луна, се превърнало в обичай. Тази практика първоначално възникнала в Китай, като през периода Хейан (794-1185 г.) се разпространила и в Япония. Къщите се украсявали с високи треви „сусуки”, приготвяли се специални кръгли сладкиши с пълнеж, като хората принасяли в дар на луната и първите плодове на своята реколта.

Шичигосан

15 ноември е ден за посещение на шинтоистките храмове на момченцата на 3 и 5 години и на момиченцата на 3 и 7 години, за да се помолят техните родители за здравето и безопасността на децата си. Традиционно малките момчета носят хаори (японска връхна дреха) и хакама (дълга пола-панталон), а момичетата носят кимона, макар че мнозина от тях днес носят рокли и костюми. На този ден, родителите купуват в храмовете на децата си бонбони „читосе-аме”, които са символ на молитва за дълъг живот, а у дома си хората празнуват и хапват „секихан” – ориз с червени бобени зърна и ципура, приготвена заедно с главата и опашката („окашира.цуки но тай”).

Зима

Боненкай (Партита в края на годината)

След началото на декември в много кръчми и ресторанти се организират т.нар „боненкай” или празненства в края на годината. Те са провокирани от желанието на японците да изразят уважението към добре свършената работа на колектива през годината, да забравят преживените трудности и да се забавляват в края на годината. По това време хора от всички възрасти и професии – студенти, служители във фирми и пр. са заети с планирането на тези събития. В повечето случаи участниците в партито сами си плащат сметката, но има и случаи, когато компаниите спонсорират организирането на „боненкай” за своите служители и покриват всички разходи.

Коледа
В Япония Коледа се е превърнала в популярен зимен празник и независимо дали са християни или не, японците обичат да украсяват коледни елхи, да ядат коледни сладкиши и да си разменят коледни подаръци. Това време е особено любимо на децата, които с нетърпение очакват Дядо Коледа да им донесе подаръци, докато спят.

Навечерието на Нова година

Когато Коледа отмине и предновогодишните тържества приключат, това значи ще скоро ще дойде 31 декември, наречен от японците „омисока”. Точно преди полунощ камбаните в будистките храмове из цяла Япония започват да бият. Този обичай се нарича „джоя но кане”. Камбаните се удрят точно 108 пъти, което символизира очистването от 108 земни пристрастия (бонно). Съвсем скоро ще настъпи още една нова година, последвана от всички традиции, свързани с Шогацу.



Кухна

Основна храна в Япония е оризът, макар че хляба и тестените изделия също са популярни. Наред с традиционните ястия темпура (панирани морски продукти и зеленчуци), сашими (филе сурова риба) и нигири-дзуши (филе сурова риба върху оризова хапка), японците ядат хамбургери, къри, спагети, пици, китайска храна и много други. Има и голямо разнообразие на вагащи (японски сладкиши за чай) и западноевропейски тип сладкиши.
НИГИРИ-ДЗУШИ (Nigirizushi) Представлява оризова хапка с филе сурова риба отгоре, подправена с васаби (японски хрян). Потапя се в соев сос преди да се консумира ястието е специалитет на суши ресторанти.
ТЕМПУРА (Tempura) Морски продукти и зеленчуци с лека панировка, изпържени в дълбока мазнина при висока температура. Преди консумация се потапят в специален сос на основата на соевия сос.
ТЕСТЕНИ ИЗДЕЛИЯ (Noodle dishes) Соба се приготвя от брашно от елда ямаимо (грудково растение), яйчен белтък и др. Удон се приготвя предимно от пшенично брашно или на подобна основа, като разточеното тесто се нарязва на ивици. И двете ястия се сервират в горещ бульон или с отделно поднесен студен сос, като предварително се охлаждат с течаща вода.
ВАГАШИ (Wagashi) Традиционни сладкиши от оризово брашно или пшенично нишесте захар, адзуки (вид бобово растение) и други съставки. Изключително красиви по форма и цвят, те носят и особеностите на характерната за всяко годишно време атмосфера понякога подчертана с добавени листа от растения и дървета.



Сувенири и подаръци

Кокеши са традиционни дървени кукли от 19-ти век, познати първо в Северна Япония. Първоначално малките дървени кукли не са били декорирани и са били използвани като инструменти при масажи в минералните бани в Тохоку. Според някои от народните вярвания Кокеши предпазват от зли духове и пожар, а според други въплъщават в себе си пожеланието за здраво дете. След Втората световна война, изработването на Кокеши се превръща в изкуство. Куклите започват да се правят в по-меки форми и по-ярки цветове, превръщайки се в един от символите на Япония.

Престъпност и сигурност: Япония е а с едно от най-ниските нива на престъпност в света

Особености на законодателството: Чужденците, пребиваващи в Япония, имат право да извършват само този вид дейност, която е посочена в статута им на пребиваване. Извършването на дейност, нерегламентирана от този статут е закононарушение, което може да доведе до задържане, депортиране и други наказания.

Митнически изисквания: В Япония съществуват и стриктно се прилагат закони, забраняващи вноса и притежаването на огнестрелни и хладни оръжия от всякакъв вид, в т.ч. - въздушни пистолети, мечове, дълги ножове и др.
При влизане в Япония се допуска безмитен внос на до 3 бутилки алкохол, 400 броя цигари, 100 броя пури,  500 гр. друг вид тютюн,  2 унции парфюм, вещи на пазарна стойност до 200 000 йени. 

Особености на Закона за движение по пътищата – глоби и нарушения
Япония е една от 59-те държави с движение на превозните средства в лявата лента.
Абсолютно е забранено паркирането на улицата и на неопределените за целта места. Ако се наложи спиране за не повече от 2-3 минути, следва да се пуснат габаритни светлини.
Глобата за паркиране на улицата е около 170 евро, а ако не се плати в рамките на една седмица, тя автоматично се увеличава на 200 евро.
Движението се контролира строго с видеокамери и/или с пътна полиция.
Разрешава се карането на велосипеди по тротоарите при завишено внимание. В случай на инцидент с пешеходец, велосипедистът носи вина и следва глоба. Пътните произшествия с тежки последици са сведени до минимум.
Здравеопазване

Климат - мусонен, субтропичен 
Средни температури - януари (-5,6°С), в южните острови до 16 градуса Сº; юли (22, 28°С) 
Официален език - японски    
Столица - Токио 
Най-голям град - Токио 
Валута - японска йена (JPY) 
Население - 128 389 244 души (2007) 
Етнически състав - японци - 99,1%, корейци - 0,6%, други - 0,3%. 
Религия – шинтоисти - 81,7%, будисти - 74,6%, християни - 1,3%, други - 0,7%. 
Часова зона - UTC +9 
Телефонен код + 81 


Посолство на Република България в Япония

Адрес: Yoyogi 5-36-3, Shibuya-ku, Tokyo 151-0053
Тел.: +81 3 3465 1021
Факс: +81 3 3465 1031
Дежурни телефони в извънработно време: +81 80 4685 5558 /
мобилен/; + 81 3 3465 1021   
E-mail: Embassy.Tokyo@mfa.bg
Website: www.mfa.bg/embassies/japan


 
Допълнителна Информация
Забележителности
Япония е дом на някои от най-добрите туристически атракции в света. Топлият прием, който посетителите получават от местните жители, е само лек привкус от прекрасното изживяване, което може да се очаква. Културните атракции в страната трябва без съмнение да са начело в списъка ви с места, които да посетите. Богатите традиции на островната държава, датират още от древността и са фундаментални за успеха й на една от най-посещаваните туристически дестинации. За да улесним избора ви, изброихме някои от основните културни забележителности на Япония, които определено трябва да бъдат посетени, когато сте в страната.