Вашата оценка 5.00 от 2 гласа

Япония

Транспортът в Япония е много добре развит, спрямо другите държави от Азия и целия свят. Страната е известна със своя междуградски транспорт - високоскоростните влакове Шинкансен, скоростта на които достига до 300 км/ч. Този вид транспорт е предпочитан, защото е бърз, екологично чист и не попада в задръствания - един от основните проблеми на по-развитите държави.За една година на влаковете Шинкансен е засечено една секунда закъснение, което станало поради повреда в инсталацията. В Япония дори има хора, които работят това - да будят пътниците във влака, точно защото влаковете там са най-предпочитания превоз.
Япония разполага с ефективна мрежа за обществен транспорт, особено в метрополните области и между големите градове. Японският обществен транспорт се характеризира с точност, превъзходно обслужване и множество хора, които го използват.


Железопътен транспорт

Обслужване на пътници започва през 1872 г., с парен локомотив, който свързва гара Шимбаши в Токио, до близкия град Йокохама, като по този начин започва развитието национална железопътна мрежа. Още 17 години отнема приключването на връзката по железопътен транспорт на главните градове по стария Токайдо (източен морски маршрут). През юли 1889 г., всеки вече може да пътува по целия път от Токио до Осака с влак. По един влак на ден е пътувал 20 часа за да измине маршрута от 515 км (320 мили). Успешното въвеждане на дизелови и електрически влакове съкращава времето на този натоварен маршрут на под 7 часа, а Шинкансен (влак-стрела) в крайна сметка намалява пътуването до под 3 часа.

До тяхната приватизация и разделение на отделни регионални компании през 1987 г., Японските национални железници (JNR) поддържат национална мрежа за пътнически и товарен железопътен превоз. Наследниците на JNR понастоящем включват шест компании за пътнически железопътен превоз от групата JR (Japan Railway), компания за товарен железопътен превоз и няколко дъщерни дружества.

Общата железопътна система, включваща групата JR и други железопътни компании, се състои от около 27 000 км. Дружествата от групата JR обслужват 70 на сто от общата дължина. През финансовата 2010 г., системата е обслужила 22,66 милиарда пътници и 43,64 милиона метрични тона товари.

Четирите основни острова в Япония бяха най-накрая присъедини с железопътен транспорт през 1988 г., когато подводния тунел Seikan свърза Хоншу със северния остров Хокайдо и Seto Ohashi Bridge свърза Хоншу с остров Шикоку.

Наред с развитието на автомобилния и въздушния транспорт, важността на железопътни услуги постепенно се измества към междуградския транспорт, като Шинкансен и линии на градския пътнически транспорт. Градския транспорт превозва хора от домовете им в предградията до работа и училище. Поради високите цени на земята, много хора са се преместили в покрайнините на града в търсене на жилища на достъпни цени. Повече от 70% от работещите в офиси пътуват с влак и тези влакове са често претъпкани до преливане, въпреки че нивото на задръстванията в пиковите часове на градския транспорт по основните линии в района на Токио са паднали до 180% от нормалния капацитет след голямото им увеличение през 1965 г.

В девет града в Япония в момента работят метро системи. Първото метро, което беше пуснато през 1927 година е участък от линията Гинза в Токио. В момента има 13 линии на метрото в Токио, които превозват повече от 7 милиона пътници на ден. Много от линии на метрото са свързани с железопътни линии, които стигат до предградията.

Япония продължава да признава многото предимства на железопътния транспорт, включително неговото удобство, енергийна ефективност, ниско замърсяване и безопасност. В големите метрополиси железниците играят важна роля за обществения транспорт и превозват изключително голям брой пътници. Следователно, JR и частните железопътни компании продължават изграждането на нови линии и увеличаване на капацитета чрез добавяне на релси към съществуващите линии. Разширението на железопътната система също се насърчава чрез диверсификация, с добавянето на еднолинейки и други видове железопътни технологии. Железопътните компании правят големи усилия за увеличаване на удобството на трансферите и подобрение на достъпа за възрастни хора и лица с увреждания до гарите, чрез монтаж на асансьори и ескалатори.


Шинкансен

Шинкансен е високоскоростна железопътна система, състояща се от шест редовни линии: Токайдо Шинкансен, Саньо Шинкансен, Тохоку Шинкансен, Джоетсу Шинкансен, Хокурику Шинкансен (в момента пътува док Нагано), и Кюшу Шинкансен, за които влаковете се движат само по специални релси Шинкансен. Има и две линии, които обикновено са наричат „мини- Шинкансен”, където влаковете се движат както на Шинкансен релси, така и на стандартни местни релси: Акита Шинкансен и Ямагата Шинкансен. Тази широка мрежа от високоскоростни влакове, които се движат с над 300 километра в час (186 мили в час) свързва големите градове в Япония, простираща се от Аомори на най-северната точка на остров Хоншу чак до Кагошима в най-южната точка на о. Кюшу. Добавянето на няколко други линии Шинкансен е планирано от 1973 г. насам и в момента продължава строителството на някои сегменти от тези линии.

Токайдо Шинкансен обслужва маршрута Токио-Осака, дълъг 500 км (311 мили), който отдавна е смятан за главната транспортна артерия на Япония. Тази линия се движи с максимална скорост от 270 километра в час, а минималното време за пътуване между Токио и Осака сега е 2 часа и 25 минути. Тя е открита през 1964 г. и  Шинкансен има забележителна история на високоскоростна работа, безопасност, обем на транспорта и точност. До 14 влака се движат всеки час във всяка посока по едно и също време, докато средното закъснение при пътуване е между 0.6 и 1.0 минути. Освен това, до сега няма нито един фатален инцидент като сблъсък или дерайлиране на Шинкансен, което поставя един невероятен рекорд за безопасност.

Работи се върху нов тип Шинкансен, въз основа на технологията за линеен мотор. Този влак левитира над своята релса с помощта на магнитна енергия и може да достигне максимална скорост над 550 километра в час (342 мили в час). Ако бъдат завършени някъде в началото на двадесет и първи век, тези влакове "маг-лев" може да намалят времето за пътуване между Токио и Осака до около 1 час, което е приблизително същото време като полет със самолет.


Моторни превозни средства

Към април 2009 г. Япония разполага с общо 1266770.4 км пътища. През 1899 г. в Япония бива внесен първия автомобил. Производството на моторни превозни средства от японски производители започва през 1902 година. Въпреки че търговските превозни средства и обществения транспорт претъпкват улиците в градовете на нацията, след 1960 частните автомобили започват да се увеличава с бърз темп. Три фактора направиха това възможно: бърз растеж на доходите, благодарение на икономическото развитие, появата на национална автомобилната индустрия, насочена към специфичните нужди на местния пазар (малки и ефективни превозни средства), както и подобряване на пътищата. Между 1960 и 2000 г., броят на регистрираните моторни превозни средства е нараснал от 1.9 млн. до над 52 милиона. Семействата притежаващи по две коли се превръщат в обичайност и броя на камиони в употреба за търговския транспорт и услуги за доставка продължава да се увеличават.

Изграждане на магистрали (платени) започва през 1960. Първата построена магистрала е Мейшин, свързваща Нагоя и Кобе през 1965 г.. Скоро тя бива свързана с Токио чрез магистралата Томей. През последните няколко десетилетия биват построени много други магистрали. Токио и другите големи градски райони поддържат големи и все по-разширяващи се мрежи от скоростни пътища свързващи централните части на градовете с предградията.

Строителство на автомагистрали в Япония е изправено пред множество предизвикателства: естеството на терена, високи концентрации на фабрики и жилища, високите цени на земята по трасетата и укрепването необходимо за да издържат на земетресения. Строителните разходи в Япония са най-високите в света, и поради тази причина пътните такси за ползване са пропорционално високи. Независимо от това, магистралите са в постоянна употреба. През финансовата 2010 г., средния дневен поток на коли между Токио и Комаки (близо до Нагоя, префектура Аичи) е бил 428 хиляди автомобили.

Честите задръствания по градските пътища са основен проблем. В Токио, съществува обширна система от магистрали и пътища свързани с центъра на града, но забавяне в изграждането на кръгови линии допринася за хронични задръствания.

Безопасността на движението е национален въпрос от 1960-те години. През 1970 г. година, когато Закона за безопасност на движението по пътищата влезе в сила, повече от 16 000 души са загинали в пътно-транспортни произшествия. Въпреки това, до 2010 г. броят на жертвите по пътищата е намалял до 4863 или по-малко от една трета от общия брой през 1970.

Замърсяването на въздуха от моторните превозни средства, включително двата вида изгорелите газове (азотен окис и др.) и праховите частици от дизеловите двигатели представляват сериозен проблем в големите градове. Вследствие на това правителство поставя строг законов контрол върху емисиите от превозните средства и съдържанието на сяра в горивата.


Въздушен транспорт

От края на Втората световна война до 1951 г., японското правителство бива лишено от своята власт да се позволява пътнически авиокомпании от SCAP (върховен главнокомандващ на съюзническите сили). Международните и вътрешни авиолинии, следователно, започват превози от 1953.

В момента има близо 100 летища в цялата страна, от които международното летище в Токио (летище Ханеда) има най-голям брой пътници в Япония. Летище Ханеда е открито през 1931 г. като първото частно летище в Япония. То служи както вътрешно и международно летище до 1978 г., когато новото международното летище в Токио отвори врати в Нарита. От този момент нататък летище Ханеда се използва главно за вътрешни полети, но през 2010 г., след като четвъртата писта влезе в употреба, то започна да предлага различни полети до чуждестранни дестинации, не само за азиатски градове като Сеул, Шанхай и Хонг Конг, но също и за големите градове в Европа и САЩ като Лос Анджелис, Ню Йорк и Париж.

Новото международно летище в Токио, известено също като летище Нарита, се намира на около 66 км (41 мили) източно от Токио. От откриването си през 1978 г., летище Нарита е начална точка за много чуждестранни пътници. Броят на полетите на летището се очаква да нарасне след удължаването на пистата за излитане и кацане през 2010. Сега летището е по-удобно от всякога с новият влак Sky Access, който дава възможност да се пътува от Нарита до центъра на Токио само за 36 минути.

Международното летище в Осака се нарича Итами. То е обслужвало вътрешни и всички международни полети в региона Кансай до откриването на Международното летище Кансай през септември 1994. Сега се използва главно за вътрешни полети

Международното летище Кансай се намира на изкуствен остров в залива Осака.То предоставя разширено обслужване и достъп на по-голям брой международни превозвачи. Това летище е първото 24-часово съоръжение в Япония. Броят на пристигнали и заминали полети възлиза на 106873 през 2010 година. Летището е оборудван с най-съвременните технологии, включително и система за автоматично изключване климатиците, когато няма пътници в сградата, както и система от крикове, която измерва нивото на сградата и прави настройки на височината, за да се предотврати неравенства.

Международното летище Чубу отвори врати през февруари 2005. То се намира на изкуствен остров в залива Исе и е основното летище за град Нагоя. Летището е проектирано да бъде лесно достъпно за всички, независимо от тяхната възраст или физически увреждания. То включва универсалн елементи на дизайн, които позволяват на пътниците да стигнат от железопътния перон до фоайето за пристигане или заминаване без смяна на етажа.


Морски транспорт

С цел повишаване на конкурентоспособността на пристанищата в Япония, шест пристанища (Токио, Йокохама, Нагоя, Йокаичи, Осака и Кобе) бяха определени като "супер-хъб пристанища" през 2004 година. Полагат се усилия за подобряване на услугите и намаляване на разходите, чрез оборудването на пристанищата с контейнерни терминали и иновативни логистични системи.

В пристанища в Япония също е обърнато внимание върху мерките за опазване на околната среда. 21 пристанища в страната са определени като " пристанища за рециклиране " с цел ефективното движение на рециклируеми ресурси с помощта на транспортни кораби, които имат слабо въздействие върху околната среда. В определени пристанища е възможно по интегриран начин, да се получават рециклирани материали, да бъдат обработвани и да се отстраняват отпадъците.

Девет пристанища в Япония, като пристанищата в Кагошима и Беппу, са оборудвани с пътнически терминали, за привличане на повече международни круизни кораби.


Таксита в Япония

Такситата се използват широко в цяла Япония и в повечето райони са единствените транспортни услуги, които работят 24 часа в денонощието. Таксиметровите врати се отварят и затварят дистанционно от водача, когато се качвате на борда, и се отварят отново само след като сте платили в края на пътуването си. Повечето шофьори не говорят английски, затова е полезно да имате карта или визитна картичка с подробности (за предпочитане на японски) за вашата дестинация. Всички лицензирани таксита имат зелени табели. За да хванете такси, просто размахвайте ръката си. През нощта, наличните таксита ще имат осветление на покрива и всеки ден ще се осветява знак в предното стъкло на пътника. Канджи 空車 (kuusha), което означава, че таксито е безплатно, се показва отпред на червен фон, докато окупираните таксита се показват 賃 走 (chinso) в зелено.


Автобуси в Япония

Има стотици автобусни компании, които обслужват услуги в и между градовете в цяла Япония. Автобусите често се използват в зони, които не се обслужват от железопътна линия, особено в провинцията и в планинските райони. Има и много междуградски услуги, включително и нощни автобуси, които пътуват на големи разстояния в цялата страна.

Билети и тарифи

На обикновените автобуси тарифите могат да се таксуват по фиксирана ставка или според изминатото разстояние. Много автобуси вече приемат IC карти като плащане. В центъра на Токио, където повечето автобусни услуги струват около ¥ 200, таксата се заплаща, когато качвате автобуса. Ако платите с картата си PASMO или Suica и смените автобусите в рамките на 90 минути от времето, когато сте се качили на първия автобус, таксата за втория автобус ще бъде 100 йени. Таксата за третия автобус отново ще бъде 200 йени и 100 йени за четвъртия автобус.

На автобусите, които се зареждат по разстояние, често ще събирате номериран билет на борда на автобуса, който съответства на вашата точка за качване. Цената за всяка точка на борда се показва на електронен дисплей в предната част на автобуса, което увеличава пътуването. Когато слизате, плащате тази сума в пластмасовия слот до водача. Машина за извършване на промяна също често е прикрепена.

Тарифите за междуградски автобусни автобусни услуги, като влаковете, обикновено не са по-евтини, ако резервирате предварително. Въпреки това може да са налице сезонни отстъпки и билети за комбинация. Заслужава си да проверите доставчика на маршрута за повече информация.