Вашата оценка 4.75 от 4 гласа
Сардиния
Само до преди 40 години единствено овчари и стада се мяркали по тези места. За самите сардици крайбрежните терени нямали никаква стойност. Никой не проявявал интерес към тях, затова обичаят бил те да бъдат давани на жените като застра. Така било до деня, когато очарователен принц спрял на брега с бялата си яхта и прокълнатият до тогава бряг се превърнал в рай. Всичко започва като в приказка, само че тази история, освен, че е красива, е и истинска. През 1962 година принц Карим Ага Хан, баснословно богатият наследник на султан Мухамед Хан, започва да търси място из Средиземноморието, където да си построи летовище. Мечтае да открие девствено кътче на брега на морето, което да се превърне в курорт за милиардеи ахтсмени. Още щом стъпва на северния бряг на Сардиния, той решава да получи 55 км крайбрежна ивица. Парцел по парцел откупва над 3000 ха терени принадлежащи на сардинските жени. Принцът прави невъзможното, за да превърне своята Коста Смералда (Изумруденият бряг) в екологично кътче, където всичко до най-малката подробност е в хармония със заобикалящия пейзаж. Електрическите кабели минават под земята. Всички вили са еднакви на виочина и по стил – покривите им са покрити с римски керемиди, а фасадите са боядисани в охра. Но трябвало да бъдат построени и луксозни хотели. Ага Хан построява четири за две години, след което кани приятелите си да ги посетят: Одри Хепбърн, Ричард Бъртън, Лиз Тейлър. Селището има хиляда жители през зимата и много повече през лятото, няколко много елитни бара, където да се покажеш вечер пред чаша кампари сода. И дълга поредица бутици почти като на авеню „Монтен” в Париж.
