Словения

Словения е разположена в най-северозападните части на Балканския полуостров. На север граничи с Австрия, на запад с Италия, на североизток с Унгария, а на юг и югоизток – с Хърватия. Страната има излаз на Адриатическо море. Словения заема площ от 20 273 кв.км. Това е една от малките по площ европейски страни. Тя се формира след разпадането на бивша Югославия. Словения обявява своята независимост през 1991 година, което я прави една от първите независими държави в СФРЮ.

Всеки сезон в Словения си има своите атракции. Снегът в планините може да се задържи до края на Юни, но определено пролетта е хубава в ниските части, долините са се раззеленили, денят започва да се удължава, все още ги няма тълпите от туристи. Лятото е идеалното време са катерене и къмпинг, но това е силния туристически сезон, което прави намирането на свободни места за настаняване в Любляна и по крайбрежието без предварителна резервация, почти невъзможно. Септември е най – подходящия месец за посещение, тогава тълпите намаляват значително, цените вече са нормални за период извън активния сезон и все още можете да плувате във водите на Адриатическо море. Октомври обаче не е подходящ за плуване, повечето места за къмпинг затварят и деня става по – къс. През есента е много красиво в планината и е подходящо за катерене. Зимата (Декември – Март) е време за ски и други зимни спортове. По това време повечето музеи и туристически забележителности са затворени или са с ограничено работно време.

Населението на тази малка балканска страна не е много разнообразно. По-голямата част от местните жители се състои от словенци, които спадат към групата на южните славяни. Населението достига около 2 000 000 души. Най-голям град е столицата Любляна, където живеят около 300 000 души. Други по-големи и значими градове в Словения са Марибор (около 100 000) и Целе (40 000). И двата града са разположени в североизточните части на страната. Марибор е на около 10 километра от границата с Австрия, а Целе е на малко над 40 километра. Градовете, които се намират на брега на Адриатическо море са малки, но много живописни. След присъединяването към Европейския съюз, населението на Словения започна бързо да нараства и да се разнообразява от гледна точка на своя етнически състав. Причината е по-високото жизнено равнище в сравнение с останалите страни в Източна Европа. Етнически състав - словенци - 90.5 %, хървати - 2.9 %, сърби - 2.2 %, босненци (мюсюлмани) - 0.7 %, унгарски - 0.5 %, македонци - 0.2 %, италианци - 0.2 %, други - 2.8 %. Официален език - словенски.

А сега да посетим Адриатическия бряг. Естествено тук ни чакат морски забавления и спортове. Макар, че крайбрежието на Словения е само 46.6 километъра, то ни предлага богати възможности за развлечения. Разхождайки се по уличките на градовете Пиран и Копер, бивши колонии на Венеция, ще усетим повея на италианската култура. Копер, разположен в северния край на полуостров Истрия, и неговата крепост ни разкриват живописни и незабравими кътчета. Град Пиран е защитен културен и исторически паметник. Гледайки панорамата му от морето, виждаме нагъсто накацалите по възвишенията къщи, надничащи един през друг средновековни покриви, а на преден план акустиралите кораби на присанището. Град Изола е известен със своите риболовни традиции, а в Симеоновския залив днес се разполага курортния център с хотели, ресторанти и басейни. Пристанището на розите или Порторож е с най- дълги традиции в туризма в Словения. Освен модерни хотели и заведения той разполага и с конферентен център, яхт клуб, казино и възможност за много спортни състезания. Словения гледа и в бъдещето. За да увеличат крайбрежната си ивица, словенците се канят в близко бъдеще да построят три изкуствени острова в залива Вилижан с около 9 хектара площ и бряг от 11.8 км. За малко щях да забравя. Словения предлага условия и за друг вид спорт – лова. В близост до прохода Лойблпас е разположено добре поддържано ловно стопанство. Тук могат да ви предложат високопланински екстремен лов или по-спокоен лов на по-ниски места. Тук на ловците се предоставят за обстрел диви кози с капитални трофеи, сръндак, благороден елен, дива свиня, козирог и муфлон. Наслука! Ако търсите тренировка за ума, Словения ще ви предложи впечатляващи условия за това. Още през 1821 година с Конгреса на Свещения съюз, който се провежда в Любляна, започва традицията да се организират конференции. В момента Словения заема все по-важно място в международния конгресен туризъм. Градовете Любляна, Блед и Порторож, Конгресния център Хабакук осигуряват перфектни условия за професионални, научни, междуведомствени и международни форуми и други бизнес събития от икономически и бизнес характер. Условията за друг вид спорт – ходенето по исторически и архитектурни обекти са подобаващи. Столицата Любляна е разположена от двете страни на река Любляница. На единият бряг е новата част, а на другият - историческият център и градският замък. Четири моста свързват бреговете. Три от тях, наредени един до друг са дело на известния словенски архитект Йозе Плечник. Четвъртият мост, със своите четири змея, е известен като Змейският. В историческата част на града има чудесно реставрирани барокови къщи, религиозни храмове. Обезателно трябва да се видят римските руини, площада на Републиката, Музея на архитектурата, Националния музей, Галерията Тиволи, Природонаучния музей. В Долна Карниола ще посетите романтични замъци и древни манастири, а в Ново Место, който е най-големият град на областта - францисканската църква, главният площад, Двореца Оточица, живописните къщи на брега на реката, които служат за символ на града. В района Посавье, който е най-големият спа район и курорт на Словения, се е приютил малкият средновековен град Брежице. В единственото търговско пристанище - град Копер, ще намерите интересна катедрала и дворец от 15 век. Помурье, освен безброй минерални извори и водни комплекси, има и интересни исторически забележителности като ренесансовия замък Собота в най-големия град на района Мурска Собота и един от най-големите замъци в Словения, разположен в град Град. Сред историческите и архитектурни забележителности на град Марибор са Замъкът Марибор, Водната Кула от 16 век, Културният Център, Синагога, катедралата. А Марибор ни подканя за почивка и веселие. В Марибор се намира най-старата лоза на света, която се отглежда на бреговете на река Драва. Безбрежни лозя се простират по хълмовете в продължение на 50 километъра. Словения се слави със своите вина. Приморският регион е прочут с оригиналните си червени и бели вина. В региона Посавие се отглежда словенският специалитет – “цвичек”. Регионът Подравие е родината на Ренски Ризлинг, Совиньон и Руландек, както и на изключителните пенливи вина Траминек и Пенина. Замезваме с “потика” и ви казваме наздраве и приятна почивка.

1 и 2 януари Нова година 8 февруари Ден на словенската култура (Prešeren Day) Великден и Велики понеделник 27 април Ден на въстанието срещу окупацията 1 и 2 май Ден на първа пролет 25 юни Ден на Словения 15 август Успение Богородично 31 октомври Ден на реформацията 1 ноември Ден на Вси Светии 25 декември Коледа 26 декември Ден на независимостта

Кухнята на Словения е силно повлияна от тази на нейните съседи. От Австрия са дошли щруделът и виенският шницел, Италия е допринесла със своите ризото и равиоли, а Унгария със своя гулаш. Голяма част от словенските традиционни ястия са наследници на три велики култури - панонската, алпийската и средиземноморската. Най-древните словенски ястия се пригитвят от брашно и булгур. Най-широко известни са обредните хлябове за празнични случаи, които в наши дни се предлагат като хлябове под формата на плитки или венци – наричани “щрукли”, които словенците приготвят по 70 различни начина, с пълнеж от сладко, месо или зеленчуци, както и хлебчетата “зганци”. Едно от традиционните словенски ястия е “потика”, специален празничен десерт, които също се приготвя с най-разнообразни пълнежи.

Най – характерните сувенири за страната са бобини с дантела, кристални чаши, занаятчийски изделия, оригинални местни вина, дракона - символ на Любляна и словенския шнапс.

Всички магазини и големите молове затварят в събота следобед и отварят чак в понеделник.

Посолство на Република България в Република Словения Адрес: Slovenia, 1000 Ljubljana, Opekarska cesta 35 Тел.: +386 1 28 32 899; +386 1 28 32 900 Факс: +386 1 28 32 901 Дежурен телефон при спешни случаи: + 386 41 722 238 Приемни часовена Консулска служба: По – Пт: от 9.00до 13.00 ч. E-mail: Embassy.Ljubljana@mfa.bg Website: www.mfa.bg/embassies/slovenia