Вашата оценка 0 от 0 гласа
Върнячка баня
Върнячка баня или Врънска баня е курортен град и община в Рашки окръг, Централна Сърбия. Градът е разположен край река Западна Морава. Населението му е близо 10 хил. жители. Върнячка баня е селище от 19 век. Намира се в подножието на планината Гоч, в близост до Западна Морава (Сръбска Морава), на границата между Поморавието и района на Кралево в Рашка, но етнографски и исторически влиза в границите на Расинско, т.е. Крушевско. Тръстеник отстои на 7 km, Кралево – на 27 km, Крушевац – на 34 km, Ниш – на 125 km, Белград – на 200 km.
От север Врънска баня е защитена от ветровете посредством масива на Гледачките планини, а в близост до Тръстеник се намира летище. Надморската височина на баните варира от 220 до 300 м.
Минералната вода от отделните извори се предписва за лечение на различни заболявания. Нейните лечебни свойства са били известни още на римляните – известен е тукашният извор (лат.) Fons Romanus. Римското име на селището не е известно, но се знае, че тукашните извори се ползват интензивно за бани, възстановяване и лечение през 2-4 век (съдейки по намерените около 500 римски монети в района, които са основно от този период) от легионерите по дунавската граница на Горна Мизия.
През средновековието по време на византийската, българската и османската власт над тези земи съществуват само фрагментарни данни за използването на минералните води.
С днешното си име Върнячка баня се сдобива от Феликс Каниц посредством прословутите негови пътеписи – по името на близкото село Врънци.
От север Врънска баня е защитена от ветровете посредством масива на Гледачките планини, а в близост до Тръстеник се намира летище. Надморската височина на баните варира от 220 до 300 м.
Минералната вода от отделните извори се предписва за лечение на различни заболявания. Нейните лечебни свойства са били известни още на римляните – известен е тукашният извор (лат.) Fons Romanus. Римското име на селището не е известно, но се знае, че тукашните извори се ползват интензивно за бани, възстановяване и лечение през 2-4 век (съдейки по намерените около 500 римски монети в района, които са основно от този период) от легионерите по дунавската граница на Горна Мизия.
През средновековието по време на византийската, българската и османската власт над тези земи съществуват само фрагментарни данни за използването на минералните води.
С днешното си име Върнячка баня се сдобива от Феликс Каниц посредством прословутите негови пътеписи – по името на близкото село Врънци.