Вашата оценка 0 от 0 гласа
Теотиуакан
Теотиуакан е археологически обект в Мексико, който е разположен на 48 км североизточно от днешната столица град Мексико. В най-точен превод от науатл, името на града се произнася с ударение върху уа (Теотиуа́кан) и ще рече „Където боговете са сътворени“ или „Място на боговете“. В предколониално Мексико той е представлявал многолюден град, културно-икономически и култово-религиозен център. Основан е около I век пр.н.е. от неизвестни индиански племена.
Обособяването на „квартали“ на много културни групи (като сапотеките и др.) е станало причина за хипотезата, че градът е бил космополитен център. Зенитът на културата е през V до VII век, когато населението на града е било 200 – 250 хиляди души, правейки го най-големия град на тогавашна Америка. Влиянието на Теотиуакан се чувства из целия район на Централна Америка, макар градът да не е директно свързан с империя или определена култура. По неизвестни причини градът е напуснат и става необитаем през IX век. 3 века по-късно е „преоткрит“ от ацтеките, които използват храмовия комплекс за култови ритуали.
Днес градът е частично разкопан, като са разкрити пирамидите, по-големите тераси и храмови обекти. Огромната площ на комплекса е предизвикателство за археолозите, които проучват комлекса почти без прекъсване от експедицията на Леополдо Батрес през 1905 г. до днес. Близостта със столичния град го прави популярно туристическо направление за всеки посетител на Мексико сити, с интерес към древната история.
Теотиуакан е разположен на 2285 м надморска височина върху Мексиканското плато. Градът е почти на еднаква височина с друг център на латиноамериканската култура – Мачу Пикчу в Перу, който е на височина 2430 м. Обширната равнина, избрана за разполагането на Теотиуакан, осигурява пълна свобода на строителите. Градът заема площ от 23 км2.
Обособяването на „квартали“ на много културни групи (като сапотеките и др.) е станало причина за хипотезата, че градът е бил космополитен център. Зенитът на културата е през V до VII век, когато населението на града е било 200 – 250 хиляди души, правейки го най-големия град на тогавашна Америка. Влиянието на Теотиуакан се чувства из целия район на Централна Америка, макар градът да не е директно свързан с империя или определена култура. По неизвестни причини градът е напуснат и става необитаем през IX век. 3 века по-късно е „преоткрит“ от ацтеките, които използват храмовия комплекс за култови ритуали.
Днес градът е частично разкопан, като са разкрити пирамидите, по-големите тераси и храмови обекти. Огромната площ на комплекса е предизвикателство за археолозите, които проучват комлекса почти без прекъсване от експедицията на Леополдо Батрес през 1905 г. до днес. Близостта със столичния град го прави популярно туристическо направление за всеки посетител на Мексико сити, с интерес към древната история.
Теотиуакан е разположен на 2285 м надморска височина върху Мексиканското плато. Градът е почти на еднаква височина с друг център на латиноамериканската култура – Мачу Пикчу в Перу, който е на височина 2430 м. Обширната равнина, избрана за разполагането на Теотиуакан, осигурява пълна свобода на строителите. Градът заема площ от 23 км2.