Екскурзии и почивки до Техеран

Техеран

Техеран безспорно не е най-красивия град на страната. Улиците са претоварени въпреки метрото и многобройните автобуси, а голите склонове на планината Алборз на север не са в състояние да пречистят и минимална част от смога, надвиснал над столицата. Движението е хаотично само на пръв поглед, но иначе следва своите правила, с които се свиква за няколко часа – пресича се на червено, мотори се движат и по тротоарите, а задръстването е постоянно и неизбежно, но въпреки всичко не се кара нервно и никой няма да настъпи газта или натисне клаксон ако види човек на средата на улицата. Табелите на автобусите са изписани само на фарси, а колективните таксита превозват хора по точно определени и ясни само на местните маршрути. Логиката тук е един ненужен инвентар и до всички краища на града се стига предимно с питане, а голяма част от иранците (умишлено няма да ги наричам персийци) са услужливи, говорещи английски или немски и радостни да помогнат. Билетът за автобус струва от 200 до 1200 реала (3-20 стотинки), но ако няма откъде да купиш – все някой ще ти услужи с билет. Ако няма кой да ти услужи, друг ще ти предложи пари, а ако няма и такъв, шофьорът ще те пусне да се возиш гратис. За да разбереш дали намеренията им наистина са сериозни трябва да откажеш поне 2 пъти, но като цяло хората са изключително гостоприемни към чужденците, въпреки че това не им е стил по между си. Много от тях са със синини под очите или лепенки на носа, срещат се и жени с лепенки по носа, но когато попитах един защо толкова бият жените си, той само се засмя и каза – „нашите пластични хирурзи са едни от най-добрите в света и хора от цял свят идват да си правят операции тук… а тези с лепенките искат само да поправят даденото им от Аллах”. Учудващото в Иран все пак е друго – бил съм в много ислямски страни и никъде не съм срещал по-голяма чистота и толкова на брой модерни боклукчийски коли – местно производство. В сравнение с Иран нашата китна родина се нарежда само някъде около Индия. Без да имам впечатления от богатите на петрол Саудитска Арабия, Кувейт или Емиратствата, също никъде не бях виждал толкова големи инвестиции в шосета, мини, тунели, енергетика и инфраструктура като цяло. Малко са дори и европейските страни, в които разстояние от 500 км може да се премине за 5 часа с автобус, а държавните управници и религиозните водители явно бяха направили своя избор да харчат не за ролс-ройси, расови коне и златни бидета, а да вложат в бъдещето (както своето, така и на държавата) и да произвеждат каквото могат сами.



Екскурзии и почивки до Техеран