Вашата оценка 0 от 0 гласа
Свето-Троицката Сергиева лавра
Троице-Сергиева лавра е знаменит руски манастир, разположен в центъра на град Сергиев Посад в Московска област.
Основан е от св. преподобни Сергий Радонежски, който около 1345 г. издигнал на това място малък дървен храм, посветен на Светата Троица. Поради големия духовен авторитет на св. Сергий, манастирът бързо укрепнал. Разрушен през 1408 г. от хан Едигей, той скоро бил възстановен и станал център на книжовното дело, иконописта и приложните изкуства.
През 1540-1550 обителта била превърната в мощна крепост, оградена от високи каменни стени и кули. Това й помогнало да удържи успешно полската обсада през 1608-1610 година.
През XVI в. манастирът бил вече почитан повече от останалите манастири в Московска епархия, и получил поради това през 1744 г. статус на лавра, отстъпвайки по исторически ранг единствено на Киево-Печорската лавра.
През средата на XVIII в. Свето-Троицката Сергиева лавра станала един от най-богатите руски манастири. От 1814 г. в нея се помещавала и Духовната академия. В Троице-Сергиевата лавра се трудили Епифаний Премъдри (Епифаний Премудрый), Пахомий Логотет (Пахомий Логофет), Максим Грек, митрополит Платон (Левшин), Павел Флоренски и други християнски просветители и учени.
В началото на XX в. Троице-Сергиевата лавра разполагала с богата сбирка от книги и ръкописи, както и с уникална колекция от високохудожествени древни предмети.
Едни от най-забележителните постройки в лаврата са църквата "Св. Дух" (Духовская церковь, вляво на снимката) и древният Троицкий собор (от 1422 г.), изписан от св. Андрей Рубльов Иконописец, Даниил Чорни, Симон Ушаков и други майстори от XV-XVI век (виж също по-долу).
Забележителна по своите мащаби е и църквата "Успение на пресвета Богородица" (Успенски собор), изградена през 1559-1585, болничните палати с шатровия храм Зосима и Саватий (1635-1367), трапезна палата с църквата на св. Сергий, украсена богато с белокаменна резба (1686-1692), "Царските чертози" и други.
След Октомврийската революция Троице-Сергиевата лавра била закрита през 1920 г., манастирските сгради били предоставени на различни учреждения, които ги ползвали и за жилища.
Лаврата била върната на Руската православна църква през 1945 г., манастирският живот бил отново възобновен и тя отново станала център на духовното образование. В нея били разположени много административно-управленческите структури на Московската патриаршия, а към Академията бил създаден самобитен църковно-археологически музей.
След 1983 г. центърът на Московската патриархия бил официално преместен в Свето-Даниловия манастир, но Троице-Сергиевата лавра запазила статуса си на главен център на монашеския живот и религиозно-възпитателна дейност.
Основан е от св. преподобни Сергий Радонежски, който около 1345 г. издигнал на това място малък дървен храм, посветен на Светата Троица. Поради големия духовен авторитет на св. Сергий, манастирът бързо укрепнал. Разрушен през 1408 г. от хан Едигей, той скоро бил възстановен и станал център на книжовното дело, иконописта и приложните изкуства.
През 1540-1550 обителта била превърната в мощна крепост, оградена от високи каменни стени и кули. Това й помогнало да удържи успешно полската обсада през 1608-1610 година.
През XVI в. манастирът бил вече почитан повече от останалите манастири в Московска епархия, и получил поради това през 1744 г. статус на лавра, отстъпвайки по исторически ранг единствено на Киево-Печорската лавра.
През средата на XVIII в. Свето-Троицката Сергиева лавра станала един от най-богатите руски манастири. От 1814 г. в нея се помещавала и Духовната академия. В Троице-Сергиевата лавра се трудили Епифаний Премъдри (Епифаний Премудрый), Пахомий Логотет (Пахомий Логофет), Максим Грек, митрополит Платон (Левшин), Павел Флоренски и други християнски просветители и учени.
В началото на XX в. Троице-Сергиевата лавра разполагала с богата сбирка от книги и ръкописи, както и с уникална колекция от високохудожествени древни предмети.
Едни от най-забележителните постройки в лаврата са църквата "Св. Дух" (Духовская церковь, вляво на снимката) и древният Троицкий собор (от 1422 г.), изписан от св. Андрей Рубльов Иконописец, Даниил Чорни, Симон Ушаков и други майстори от XV-XVI век (виж също по-долу).
Забележителна по своите мащаби е и църквата "Успение на пресвета Богородица" (Успенски собор), изградена през 1559-1585, болничните палати с шатровия храм Зосима и Саватий (1635-1367), трапезна палата с църквата на св. Сергий, украсена богато с белокаменна резба (1686-1692), "Царските чертози" и други.
След Октомврийската революция Троице-Сергиевата лавра била закрита през 1920 г., манастирските сгради били предоставени на различни учреждения, които ги ползвали и за жилища.
Лаврата била върната на Руската православна църква през 1945 г., манастирският живот бил отново възобновен и тя отново станала център на духовното образование. В нея били разположени много административно-управленческите структури на Московската патриаршия, а към Академията бил създаден самобитен църковно-археологически музей.
След 1983 г. центърът на Московската патриархия бил официално преместен в Свето-Даниловия манастир, но Троице-Сергиевата лавра запазила статуса си на главен център на монашеския живот и религиозно-възпитателна дейност.