Вашата оценка 5.00 от 1 гласа
старата Медина
Медина е „старият град“ (на арабски „мадина/медина“ значи просто „град“). Простира се на площ от 600 хектара. Това е историческият център на града и на традиционната търговия и занаяти, тя е най-голямата медина в Мароко. Тук са разположени ориенталски пазари - сукове, жилищни квартали с криволичещи сокаци, забележителната голяма джамия Кутубия (в нея немюсюлмани не се допускат) и други ислямски храмове, медресета и Кралския дворец (който е действаща резиденция на краля, не е отварен за посетители и дори снимането на стражата е забранено). Стените, обграждащи сърцето на перлата на юга, са с височина от 8 до 10 метра, обща обиколка над 19 км и имат 19 порти. Най-забележителна е Негърската врата - Баб Агнау (Bab Agnaou) от времето на Алмохадите - 12 век, водеща от юг към владетелската „касба“ - южните квартали на медината и „касъра“ - двореца. В Маракеш е живял и на 10.12.1198 г. е починал прочутият философ, лекар и юрист Авероес (Ибн Рушд, изключително високо ценен и в християнска Европа и от мюсюлманите. Видният средновековен математик и астроном Ибн ал-Банна ал-Маракеши (Ибн ал-Банна ал-Гарнати - „син на архитекта от Гранада“) е роден, живял и погребан в града, на него е кръстен кратера „Ал Маракеши“ в Морето на изобилието на Луната. От 1578 градоначалник (каид)на Маракеш е роденият в Алмерия Джудар паша — завоювал империята Сонгай (дн. Мали), и марокански губернатор на Тимбокту, Джена и Гао, той умира в града в 1605 г. В сървеменния Маракеш са родени също папският външен минисър архиепископ Доминик Мамберти, прославения френски футболист Жюст Фонтен, видният борец за мир Мордехай Вануну и др.
Понастоящем атмосферата тук е прекалено автентична — сградите, хигиената и отчасти безопасността съвсем не са в цветущо състояние, но може би заради туристическия бизнес цената на квадратен метър преди кризата достига невиждани върхове, което предизвиква сериозни промени сред населението на тази централна част на града, немалко от което се изселва извън стените в много по-добре устроените и отлично поддържани модерни квартали с нови и луксозни сгради, озеленяване и красиви булеварди. Въпреки това над 40 000 занаятчии все още работят тук, разпределени в различни чаршии, формиращи облика на медината.
Немалко от богатските традиционни стари къщи в Медината, наричани „Риад“ (т.е. градина) представляващи романтични няколкоетажни сгради около вътрешна градина с басейн или фонтан и тераси на покривите са реставрирани от европейци и местни собственици и днес са луксозна атракция. Много от тях са превърнати в неповторимо очарователни бутикови хотели съчетаващи модерен лукс и ориенталски разкош или като резиденции се дават целите под наем на богати туристи. Неприятна особеност е, че до повечето от тях достъпът с кола е напълно невъзможен заради тесните сокаци в центъра на Медината, а и ориентацията пешком не е проста работа отбранявайки се от десетките просяци, които искат „бакшиш“ за да покажат пътя или предлагат наркотици.
Други местни забележителности са Медресето Бен Юсеф (Ben Youssef Madrasa), Гробницата на Саадитите (Saadian Tombs), издигната от Ахмад ал-Мансур (1578-1603), и малкото останало от неговия Дворец Ел-Бади. За забележителности се считат също Градините Менара, простиращи се на 1 кв. км., създадени към 1130 г. по време на на управлението на Алмохад (Абдул Мумин) - първия от династията на Алмохадитите, и Градините на Агдал, лежащи на юг от Кралския дворец, създадени през 1156 г. от алмохадската династия. Наименованието „Агдал“ означава градина и произлиза от берберски. Настоящата форма, както и стените, които ги обграждат, датират от XIX в.
Понастоящем атмосферата тук е прекалено автентична — сградите, хигиената и отчасти безопасността съвсем не са в цветущо състояние, но може би заради туристическия бизнес цената на квадратен метър преди кризата достига невиждани върхове, което предизвиква сериозни промени сред населението на тази централна част на града, немалко от което се изселва извън стените в много по-добре устроените и отлично поддържани модерни квартали с нови и луксозни сгради, озеленяване и красиви булеварди. Въпреки това над 40 000 занаятчии все още работят тук, разпределени в различни чаршии, формиращи облика на медината.
Немалко от богатските традиционни стари къщи в Медината, наричани „Риад“ (т.е. градина) представляващи романтични няколкоетажни сгради около вътрешна градина с басейн или фонтан и тераси на покривите са реставрирани от европейци и местни собственици и днес са луксозна атракция. Много от тях са превърнати в неповторимо очарователни бутикови хотели съчетаващи модерен лукс и ориенталски разкош или като резиденции се дават целите под наем на богати туристи. Неприятна особеност е, че до повечето от тях достъпът с кола е напълно невъзможен заради тесните сокаци в центъра на Медината, а и ориентацията пешком не е проста работа отбранявайки се от десетките просяци, които искат „бакшиш“ за да покажат пътя или предлагат наркотици.
Други местни забележителности са Медресето Бен Юсеф (Ben Youssef Madrasa), Гробницата на Саадитите (Saadian Tombs), издигната от Ахмад ал-Мансур (1578-1603), и малкото останало от неговия Дворец Ел-Бади. За забележителности се считат също Градините Менара, простиращи се на 1 кв. км., създадени към 1130 г. по време на на управлението на Алмохад (Абдул Мумин) - първия от династията на Алмохадитите, и Градините на Агдал, лежащи на юг от Кралския дворец, създадени през 1156 г. от алмохадската династия. Наименованието „Агдал“ означава градина и произлиза от берберски. Настоящата форма, както и стените, които ги обграждат, датират от XIX в.
