Вашата оценка 0 от 0 гласа
стадион Птиче гнездо
Пекинският национален стадион, наричан още Птичето гнездо (китайски традиционен 北京國家體育場, опростен 北京国家体育场, пинин Běijīng Guójiā Tǐyùchǎng), е стадион в Пекин,Китай. Завършен е през Март 2008. На него се провеждат церемониите по откриване, закриване и някои състезания на олимпиадата през 2008.
През 2002 китайското правителство обявява конкурс за най-добър дизайн на бъдещия стадион, който е спечелен от швейцарската фирма Herzog & de Meuron. Капацитетът на стадиона ще бъде повече от 100 000 места по време на олимпиадата, но след нея местата ще бъдат намалени на 80 000. Стадионът струва на китайското правителство близо 423 милиона долара или 325 милиона евро. Първата копка е направена през 2003, но истинския строеж започва на следващата година.
В началото стадиона е бил проектиран да бъде с покрив, но впоследствие той отпада за по-голяма сигурност.
При строителството му не е бил използван нито един вертикален стълб, а това е наложили използването на хиляди единици съвременна строителна техника и 36 км стоманена арматура, с общо тегло 45 хиляди тона. Макар на пръв поглед структурата на съоръжението да изглежда проста, наложило се е прилагане на най-съвременни строителни технологии и програмно обезпечаване . Моделът изцяло е бил разработен с помощта на параметричесно проектиране, което е позволило да бъде създадено практически вечно съоръжение.
Горната част на стадиона образува навес над трибуните и е покрита с иновационен материал - етилен тетрафлуоретилен. Това е прозрачен филм – мембрана. Устойчив към проникването на влага, който пропуска и достатъчно количество светлина. Долната част на навеса е от поитетрафлуоретилен - това е вече полупрозрачна структура, явяваща се част от акустичния под, и прилепваща към страничните стени на вътрешния пръстен. Пространствата между прътовете също са запълнени с „възглавнички” от политетрафлуоретилен, и по такъв начин се получава абсолютно непромокаема и мепродугваема конструкция. Самата „чаша” е разделена на 8 структурни зони, всяка от които стабилизира останалите.
През 2002 китайското правителство обявява конкурс за най-добър дизайн на бъдещия стадион, който е спечелен от швейцарската фирма Herzog & de Meuron. Капацитетът на стадиона ще бъде повече от 100 000 места по време на олимпиадата, но след нея местата ще бъдат намалени на 80 000. Стадионът струва на китайското правителство близо 423 милиона долара или 325 милиона евро. Първата копка е направена през 2003, но истинския строеж започва на следващата година.
В началото стадиона е бил проектиран да бъде с покрив, но впоследствие той отпада за по-голяма сигурност.
При строителството му не е бил използван нито един вертикален стълб, а това е наложили използването на хиляди единици съвременна строителна техника и 36 км стоманена арматура, с общо тегло 45 хиляди тона. Макар на пръв поглед структурата на съоръжението да изглежда проста, наложило се е прилагане на най-съвременни строителни технологии и програмно обезпечаване . Моделът изцяло е бил разработен с помощта на параметричесно проектиране, което е позволило да бъде създадено практически вечно съоръжение.
Горната част на стадиона образува навес над трибуните и е покрита с иновационен материал - етилен тетрафлуоретилен. Това е прозрачен филм – мембрана. Устойчив към проникването на влага, който пропуска и достатъчно количество светлина. Долната част на навеса е от поитетрафлуоретилен - това е вече полупрозрачна структура, явяваща се част от акустичния под, и прилепваща към страничните стени на вътрешния пръстен. Пространствата между прътовете също са запълнени с „възглавнички” от политетрафлуоретилен, и по такъв начин се получава абсолютно непромокаема и мепродугваема конструкция. Самата „чаша” е разделена на 8 структурни зони, всяка от които стабилизира останалите.