Вашата оценка 0 от 0 гласа
Синя джамия
Синята Джамия е едно от най съвършените човешки творения и сред най-видните забележителности на Истанбул.
Тя е уникално достижение на изкуството и надминава очакванията и на най-смелите архитектурни виждания. Особено внушителна е с красивите си куполи, градини и изтънчените си шест минарета, обвити в тайнствена легенда.
Синята Джамия е издигната по поръчка на султан Ахмед I. Легендата разказва, че той наредил на прочутия архитект за онова време Мехмед Ага да започне строеж на една от най-величествените джамии, строени някога.
Строителството започва през 1609 и завършва през 1616 г. Местоположението на грандиозната постройка е точно срещу църквата Хага София в Истанбул, като че ли в съревнование с нея.
Според преданието, султан Ахмед I пожелал минаретата да бъдат направени от злато. На турски злато се произнася „алтън“. Архитектът обаче го разбрал погрешно чувайки „алтъ“, което означава „шест“. Така били построени 6 минарета, вместо общоприетите 4.
След като осъзнал недоразумението, минаретата вече били вдигнати и архитектът се притеснил дали ще бъде обесен за неспазването на султанската повеля. Владетелят обаче харесал минаретата толкова много, че опростил вината на архитекта. Но това предизвикало всеобщото негодувание от страна на поклониците в Мека. Там била единствената джамия с шест минарета досега и било светотатство да съществува друга, също толкова великолепна. На джамията в Мека било издигнато още едно минаре като компенсация, а през следващите години и още две, така че днес тя може да се похвали с общо девет
Вътрешният дизайн на Синята Джамия обхваща голямо пространство, има огромен двор с фонтани. Фонтаните са с очистваща функция , т.е. за тези, които искат да влязат да се помолят в джамията. Преди да влезе вътре всеки е длъжен да умие лицето си, ръцете, врата и краката, както и устата и носа. Това е основното очистване. Има прекрасни изваяни стъпала по средата на този двор, които отвеждат към мраморна зала . Там човек притихва пред съвършенството, изписано от мрамора, докаран от Мармарис. В средата се разплисква красив фонтан, чиято цел е чисто декоративна.
От ляво се намира главният вход за посетителите. Преди да влезе вътре, всеки е длъжен да се събуе и да сложи найлонови торбички на стъпалата си.
Неизбежно е, застанал на входа на джамията, човек да не обърне внимание на самите двери. Те представляват фина дървена изработка в Селджук-турски стил с геометричен дизайн в центъра. Има изобразена звезда -символ на турските поколения и много типичен символ за турското изкуство на 11-12 век. След като прекрачи прага на величествената порта, човек се отзовава в спиращо дъха помещение. Интериорът е внушителен с гигантските полилеи и сини плочи. От тези сини плочи , които са доста големи и опасват цялата джамия, тя носи и името си – Синята Джамия.
Застлана е с килими и със специални постелки за молитви, защото хората опират челата си у земята, докато се молят и по тази причина подът трябва да е чист и мек.
Постройката е почти квадратна, куполът е с диаметър 23,5 метра и височина 43 метра. Има четири колосални колони, всяка с диаметър от по 5 метра, които са основната подпора на сградата.
Джамията има 260 прозореца, които разпръскват светлината по цялата сграда много красиво. Стъклописът е от 17 век, но по-късно е реставриран. Амвонът и нефът също впечатляват с оригиналната си изработка, изцяло от мрамор.
Тя е уникално достижение на изкуството и надминава очакванията и на най-смелите архитектурни виждания. Особено внушителна е с красивите си куполи, градини и изтънчените си шест минарета, обвити в тайнствена легенда.
Синята Джамия е издигната по поръчка на султан Ахмед I. Легендата разказва, че той наредил на прочутия архитект за онова време Мехмед Ага да започне строеж на една от най-величествените джамии, строени някога.
Строителството започва през 1609 и завършва през 1616 г. Местоположението на грандиозната постройка е точно срещу църквата Хага София в Истанбул, като че ли в съревнование с нея.
Според преданието, султан Ахмед I пожелал минаретата да бъдат направени от злато. На турски злато се произнася „алтън“. Архитектът обаче го разбрал погрешно чувайки „алтъ“, което означава „шест“. Така били построени 6 минарета, вместо общоприетите 4.
След като осъзнал недоразумението, минаретата вече били вдигнати и архитектът се притеснил дали ще бъде обесен за неспазването на султанската повеля. Владетелят обаче харесал минаретата толкова много, че опростил вината на архитекта. Но това предизвикало всеобщото негодувание от страна на поклониците в Мека. Там била единствената джамия с шест минарета досега и било светотатство да съществува друга, също толкова великолепна. На джамията в Мека било издигнато още едно минаре като компенсация, а през следващите години и още две, така че днес тя може да се похвали с общо девет
Вътрешният дизайн на Синята Джамия обхваща голямо пространство, има огромен двор с фонтани. Фонтаните са с очистваща функция , т.е. за тези, които искат да влязат да се помолят в джамията. Преди да влезе вътре всеки е длъжен да умие лицето си, ръцете, врата и краката, както и устата и носа. Това е основното очистване. Има прекрасни изваяни стъпала по средата на този двор, които отвеждат към мраморна зала . Там човек притихва пред съвършенството, изписано от мрамора, докаран от Мармарис. В средата се разплисква красив фонтан, чиято цел е чисто декоративна.
От ляво се намира главният вход за посетителите. Преди да влезе вътре, всеки е длъжен да се събуе и да сложи найлонови торбички на стъпалата си.
Неизбежно е, застанал на входа на джамията, човек да не обърне внимание на самите двери. Те представляват фина дървена изработка в Селджук-турски стил с геометричен дизайн в центъра. Има изобразена звезда -символ на турските поколения и много типичен символ за турското изкуство на 11-12 век. След като прекрачи прага на величествената порта, човек се отзовава в спиращо дъха помещение. Интериорът е внушителен с гигантските полилеи и сини плочи. От тези сини плочи , които са доста големи и опасват цялата джамия, тя носи и името си – Синята Джамия.
Застлана е с килими и със специални постелки за молитви, защото хората опират челата си у земята, докато се молят и по тази причина подът трябва да е чист и мек.
Постройката е почти квадратна, куполът е с диаметър 23,5 метра и височина 43 метра. Има четири колосални колони, всяка с диаметър от по 5 метра, които са основната подпора на сградата.
Джамията има 260 прозореца, които разпръскват светлината по цялата сграда много красиво. Стъклописът е от 17 век, но по-късно е реставриран. Амвонът и нефът също впечатляват с оригиналната си изработка, изцяло от мрамор.