Вашата оценка 0 от 0 гласа
Сан Марино
Република Сан Марино е една от най-малките държави в света – с площта си от едва 61,2 кв. км, тя заема трето място в тази категория, след Ватикана и Монако. Държавата се намира в Южна Европа и е анклав в Италия, като е обградена изцяло от италианските територии. Столицата на републиката носи същото име като нея.
Смята се, че Сан Марино е най-старата република в света, която съществува и в наши дни. Според историците тя е основана на 3 септември 301 г. от строител, наричан Свети Мариний.
Легендата разказва, как Мариний напуснал родния си остров Раб, който днес се намира на територията на Хърватска, за да работи като зидар в град Римини. По време на гоненията срещу християните от император Диоклециан, той избягал и се скрил в полите на планината Титано, заедно с малка група християни. Там той построил малка църква, поставяйки основите на днешния Сан Марино.
Сан Марино е призната от Франция през 1797 г., а от другите европейски държави - чак през 1815 г., на Виенския конгрес. Конституцията на страната е в сила от 1600 година и това я прави най-старата действаща конституция в света.
През 19-ти век, по време на т.нар. Рисорджименто - движение, довело до обединяването на държавите на Апенинския полуостров, малката република е убежище на много италианци, преследвани заради подкрепата си на обединението. Именно заради тази помощ, Джузепе Гарибалди се съобразява с желанието на държавата да не бъде включвана в новосъздадената Италия.
Тъй като Сан Марино е обградено изцяло от Италия, населението на двете страни е почти еднородно. Още повече, че официалният език в малката република е италианският, а основната религия – римокатолицизмът. Голяма част от 30 000-ното население се състои именно от италианци, преселили се на територията на Сан Марино. Според стойностите на Брутния вътрешен продукт, населението е едно от най-богатите в света. Икономиката на републиката е с висок стабилитет, а безработицата в страната се смята за най-ниската в цяла Европа. Макар да не е член на Европейския съюз, Сан Марино има правото да използва общата европейска валута – еврото.
На трите върха на планината Титано се намират Трите кули на Сан Марино - Guaita (най-старата от тях, построена през 11-ти век), Cesta (построена през 13-ти век) и частната Montale (изградена през 14-ти век), която за разлика от останалите две, не е отворена за посещения.
Един от шедьоврите на местната кухня се нарича именно Torta Tre Monti – „торта на трите кули”, и представлява сладкиш от вафлени слоеве, покрити с шоколад. Що се отнася до другите кулинарни специалитети в района, вероятно най-характерното ястие е т.нар. пиядина (piadina) – тънка питка, печена по традиция в керамична чиния, допълнена с различна по вид плънка.
Смята се, че Сан Марино е най-старата република в света, която съществува и в наши дни. Според историците тя е основана на 3 септември 301 г. от строител, наричан Свети Мариний.
Легендата разказва, как Мариний напуснал родния си остров Раб, който днес се намира на територията на Хърватска, за да работи като зидар в град Римини. По време на гоненията срещу християните от император Диоклециан, той избягал и се скрил в полите на планината Титано, заедно с малка група християни. Там той построил малка църква, поставяйки основите на днешния Сан Марино.
Сан Марино е призната от Франция през 1797 г., а от другите европейски държави - чак през 1815 г., на Виенския конгрес. Конституцията на страната е в сила от 1600 година и това я прави най-старата действаща конституция в света.
През 19-ти век, по време на т.нар. Рисорджименто - движение, довело до обединяването на държавите на Апенинския полуостров, малката република е убежище на много италианци, преследвани заради подкрепата си на обединението. Именно заради тази помощ, Джузепе Гарибалди се съобразява с желанието на държавата да не бъде включвана в новосъздадената Италия.
Тъй като Сан Марино е обградено изцяло от Италия, населението на двете страни е почти еднородно. Още повече, че официалният език в малката република е италианският, а основната религия – римокатолицизмът. Голяма част от 30 000-ното население се състои именно от италианци, преселили се на територията на Сан Марино. Според стойностите на Брутния вътрешен продукт, населението е едно от най-богатите в света. Икономиката на републиката е с висок стабилитет, а безработицата в страната се смята за най-ниската в цяла Европа. Макар да не е член на Европейския съюз, Сан Марино има правото да използва общата европейска валута – еврото.
На трите върха на планината Титано се намират Трите кули на Сан Марино - Guaita (най-старата от тях, построена през 11-ти век), Cesta (построена през 13-ти век) и частната Montale (изградена през 14-ти век), която за разлика от останалите две, не е отворена за посещения.
Един от шедьоврите на местната кухня се нарича именно Torta Tre Monti – „торта на трите кули”, и представлява сладкиш от вафлени слоеве, покрити с шоколад. Що се отнася до другите кулинарни специалитети в района, вероятно най-характерното ястие е т.нар. пиядина (piadina) – тънка питка, печена по традиция в керамична чиния, допълнена с различна по вид плънка.