Вашата оценка 0 от 0 гласа
Пондичери
Територията на Съюза Пудучери включва бившите френски градове Пудучери, Карайкал, Махе и Янам, които се намират разпръснати в Южна Индия. Пудучери, столицата на територията, някога е била първоначалната главна квартира на французите в Индия, разположена е на брега Коромандел на Бенгалския залив и е на около 135 км от летището в Ченай. На изток граничи с Бенгалския залив, а от трите си страни - с Тамил Наду. На около 130 км южно от Пудучери, на източния бряг, се намира Карайкал. Махе е разположен на Малабарския бряг на Западните гати, заобиколен от Керала, и се намира на около 70 км. от летище Каликут. Янам е разположен в съседство с област Източна Годавари в Андхра Прадеш и е на около 200 км от летище Висакхапатнам. Основните езици, които се говорят тук, са тамилски, телугу, малаялам, английски и френски.
Всички райони на Пудучери са били под френско управление в продължение на 138 години. На 1 ноември 1954 г. френските владения в Индия де факто са прехвърлени на Индийския съюз и стават територия на съюза. Но едва през 1963 г. Пудучери официално става неразделна част от Индия.
Пондичери е спокоен град. Наричат го „Квинтесенция на френската култура“, „Малката Франция на Индия“ и „Френската ривиера на Изтока“. Все още в него се усеща френският привкус, както може да се види по величествените колониални имения, красивите булеварди и спокойните крайбрежни алеи, по изписването на табелите и сградите, по имената на пътищата и обществените места.
В Пудучери все още има голям брой тамилски жители с френски паспорти, чиито предци са били на служба във френското правителство и които са избрали да останат французи по време на обявяването на независимостта. Освен паметниците, отнасящи се до френския период, в Пудучери има френско консулство, няколко културни организации и Фоайе дю Солдат за ветераните от войната във френската армия. От културните организации трябва да се отбележат Френският институт, Алиансът на французите и Френската гимназия за Изтока.
Уникалността на град Пондичери неизменно се крие в умелото градоустройство и френско-тамилската архитектура. Градът е построен по модела на „бастид“ - укрепен френски крайбрежен град от края на XVIII в.
Всички райони на Пудучери са били под френско управление в продължение на 138 години. На 1 ноември 1954 г. френските владения в Индия де факто са прехвърлени на Индийския съюз и стават територия на съюза. Но едва през 1963 г. Пудучери официално става неразделна част от Индия.
Пондичери е спокоен град. Наричат го „Квинтесенция на френската култура“, „Малката Франция на Индия“ и „Френската ривиера на Изтока“. Все още в него се усеща френският привкус, както може да се види по величествените колониални имения, красивите булеварди и спокойните крайбрежни алеи, по изписването на табелите и сградите, по имената на пътищата и обществените места.
В Пудучери все още има голям брой тамилски жители с френски паспорти, чиито предци са били на служба във френското правителство и които са избрали да останат французи по време на обявяването на независимостта. Освен паметниците, отнасящи се до френския период, в Пудучери има френско консулство, няколко културни организации и Фоайе дю Солдат за ветераните от войната във френската армия. От културните организации трябва да се отбележат Френският институт, Алиансът на французите и Френската гимназия за Изтока.
Уникалността на град Пондичери неизменно се крие в умелото градоустройство и френско-тамилската архитектура. Градът е построен по модела на „бастид“ - укрепен френски крайбрежен град от края на XVIII в.
