Вашата оценка 0 от 0 гласа
планината Тавър
Тавър, известна още и като Торос или Таурос, е планинска система в Мала Азия, простираща се от запад на изток по протежение на южния бряг на Средиземно море в Анадола, като хребетите ограничават от юг Анатолийското плато. Тавър е общо наименование за няколко съседни хребети, разделяни от дълбоки прорези-разломи, долини, а на запад – и от езера.
Планинската верига се простира като дъга от езерото Егирдир на запад, до изворите на Тигър и Ефрат на изток. Най-високият връх Демирказик в централната част е с височина 3756 m. Последните измервания от Космоса обаче сочат като най-висока точка на масива връх Кизилкая с 3767 m. Варовиците, които изграждат скалите, са ерозирали в красиви карстови форми – водопади, подземни реки и други. Тук се намират и едни от най-големите пещери в Азия.
Същински или Централен Тавър (на турски: Toros Dağları, е познат още и като Bolkar Dağları или Ala Dağ) и включва високите над 3000 m масиви на Българската планина и Антитавър.
Топонимната етимология на Тавър е тюркска трансформация от латински и значи теле (телец) или бик на български. Водеща е хипотезата, че масивът вероятно е получил името си от съзвездието Телец, но има и етимологична връзка с древногръцкия мит за претворението на Зевс в бял бик (сакралното животно принасяно в жертвоприношение по време на римски триумф), който е преминал в Европа. Старобългарското название на планинската верига е „Тавръ“, което също идва опосредствено през латински от старогръцки. На древногръцката митология са познати митологични животни с корен (от) Тавър – Кентавър, Минотавър.
Планинската верига се простира като дъга от езерото Егирдир на запад, до изворите на Тигър и Ефрат на изток. Най-високият връх Демирказик в централната част е с височина 3756 m. Последните измервания от Космоса обаче сочат като най-висока точка на масива връх Кизилкая с 3767 m. Варовиците, които изграждат скалите, са ерозирали в красиви карстови форми – водопади, подземни реки и други. Тук се намират и едни от най-големите пещери в Азия.
Същински или Централен Тавър (на турски: Toros Dağları, е познат още и като Bolkar Dağları или Ala Dağ) и включва високите над 3000 m масиви на Българската планина и Антитавър.
Топонимната етимология на Тавър е тюркска трансформация от латински и значи теле (телец) или бик на български. Водеща е хипотезата, че масивът вероятно е получил името си от съзвездието Телец, но има и етимологична връзка с древногръцкия мит за претворението на Зевс в бял бик (сакралното животно принасяно в жертвоприношение по време на римски триумф), който е преминал в Европа. Старобългарското название на планинската верига е „Тавръ“, което също идва опосредствено през латински от старогръцки. На древногръцката митология са познати митологични животни с корен (от) Тавър – Кентавър, Минотавър.