Вашата оценка 4.67 от 3 гласа
Петра
Петра, наскоро избрана за едно от новите седем чудеса на света е древен град в днешна Йордания, столица на набатеите. Най-старите археологични находки на това място датират от около 6 век пр.н.е. Според библейските текстове областта на Петра е населена от хоритите, предшественици на едомитите, но не е сигурно, дали самият град се споменава в Стария завет. Смята се, че на хълма над Петра се намира гробницата на Аарон, брата на Мойсей.
През 4 век пр.н.е. Петра е била населявана от набатеите. Градът има мното благоприятното местоположение - кръстопът на два главни търговски маршрута, затова и е бил важен търговски център - столица на богатство и разкош. Въпреки сухия район, в който се намира, Петра се снабдява с прясна изворна вода от многобройните канали и тръбопроводи около града. Много от фасадите на сградите са изсечени през този период.
С упадъка на държавите на Птолемеите и Селевкидите в края на 2 век пр.н.е. държавата на набатеите възвръща самостоятелността си. При Аретас III Филелин (ок. 85 пр.н.е. - 60 пр.н.е.) те секат свои монети, а столицата Петра се превръща в голям елинистичен център. Периодът на разцвет продължава и при Аретас IV Филопатър (9 пр.н.е. - 40).
Римският управител на Сирия през 106 завладява държавата на набатеите, която е превърната в римската провинция Арабия. Въпреки това, Петра продължава да процъфтява като важен център в региона. От 1 век в Петра прониква и християнството, а Атанасий споменава за епископ на Петра на име Астерий. През 131 градът е посетен от император Адриан. В края на 2 век Петра започва да губи значението си, след като центърът на арабската търговия се измества към Палмира. По времето на император Александър Север сеченето на монети и строителството на монументални обществени сгради е прекратено.
Част от Източната Римска империя, около 630 Петра е завладяна от мюсюлманите. По време на Йерусалимското кралство остатъците от града са завзети от крал Балдуин I и остава под контрола на кръстоносците до 1189.
През 4 век пр.н.е. Петра е била населявана от набатеите. Градът има мното благоприятното местоположение - кръстопът на два главни търговски маршрута, затова и е бил важен търговски център - столица на богатство и разкош. Въпреки сухия район, в който се намира, Петра се снабдява с прясна изворна вода от многобройните канали и тръбопроводи около града. Много от фасадите на сградите са изсечени през този период.
С упадъка на държавите на Птолемеите и Селевкидите в края на 2 век пр.н.е. държавата на набатеите възвръща самостоятелността си. При Аретас III Филелин (ок. 85 пр.н.е. - 60 пр.н.е.) те секат свои монети, а столицата Петра се превръща в голям елинистичен център. Периодът на разцвет продължава и при Аретас IV Филопатър (9 пр.н.е. - 40).
Римският управител на Сирия през 106 завладява държавата на набатеите, която е превърната в римската провинция Арабия. Въпреки това, Петра продължава да процъфтява като важен център в региона. От 1 век в Петра прониква и християнството, а Атанасий споменава за епископ на Петра на име Астерий. През 131 градът е посетен от император Адриан. В края на 2 век Петра започва да губи значението си, след като центърът на арабската търговия се измества към Палмира. По времето на император Александър Север сеченето на монети и строителството на монументални обществени сгради е прекратено.
Част от Източната Римска империя, около 630 Петра е завладяна от мюсюлманите. По време на Йерусалимското кралство остатъците от града са завзети от крал Балдуин I и остава под контрола на кръстоносците до 1189.