Вашата оценка 5.00 от 1 гласа
Панамския канал
Панамски канал, на испански Canal de Panamá, канал с шлюзове, собственост на Република Панама и под нейно управление, който свързва Атлантическия и Тихия океан през тесния Панамски провлак. Дължината на Панамския канал от брегова линия до брегова линия е около 40 мили (65 km), а от дълбоките води на Атлантическия океан (по-точно Карибско море) до дълбоките води на Тихия океан - около 50 мили (82 km). Завършеният през август 1914 г. канал е един от двата най-стратегически изкуствени водни пътя в света, като другият е Суецкият канал. Корабите, плаващи между източния и западния бряг на САЩ, които иначе би трябвало да заобиколят нос Хорн в Южна Америка, съкращават пътуването си с около 8 000 морски мили (15 000 км), като използват канала. До 3500 морски мили (6500 км) се спестяват и при пътуванията между единия бряг на Северна Америка и пристанищата от другата страна на Южна Америка. Корабите, плаващи между Европа и Източна Азия или Австралия, могат да спестят до 2000 морски мили (3700 км), като използват канала.
От откриването му през 1914 г. до 1979 г. Панамският канал се контролира единствено от Съединените щати, които са го построили. През 1979 г. обаче контролът върху канала преминава към Комисията за Панамския канал, съвместна агенция на САЩ и Република Панама, а пълният контрол преминава към Панама на 31 декември 1999 г. по обяд. Управлението на канала е отговорност на Управлението на Панамския канал (на испански: Autoridad del Canal de Panamá [ACP]), което е подчинено единствено на правителството на Панама.
Панамският канал се намира на 9° с.ш., в точката, където северноамериканската континентална дива линия се спуска към една от най-ниските си точки. Каналът не пресича провлака от изток на запад, както обикновено се предполага. Той минава на юг от входа си при Колон от атлантическата страна през шлюзовете Гатун до точка в най-широката част на езерото Гатун; след това завива рязко на изток и следва курс като цяло на югоизток, докато достигне Панамския залив от тихоокеанската страна. Крайната му точка край Балбоа се намира на около 25 мили (40 km) източно от крайната му точка край Колон. Успоредно на канала са разположени железопътната линия на Панамския канал и магистралата Бойд-Рузвелт.
При преминаване от Атлантическия към Тихия океан корабите влизат в подходния канал в залива Лимон, който се простира на разстояние около 7 мили (11 km) до шлюзовете Гатун. При Гатун серия от три шлюза вдига корабите на 85 фута (26 метра) до езерото Гатун. Езерото, образувано от язовир Гатун на река Чагрес и допълвано от водите на езерото Алахуела (езерото Маден; образувано от язовир Маден), заема площ от 166 квадратни мили (430 квадратни километра). Дълбочината на протока през езерото варира от 14 до 26 м (46 до 85 фута) и се простира на около 37 км (23 мили) до Гамбоа. Прорезът Гайлард (Кулебра) започва при Гамбоа и преминава през Континенталния разлом. Средната дълбочина на канала през прохода е около 13 метра и се простира на около 13 км до шлюза Педро Мигел. Шлюзовете спускат корабите на 30 фута (9 метра) до езерото Мирафлорес, разположено на 52 фута (16 метра) над морското равнище. След това плавателните съдове преминават през канал с дължина почти 2 км до двустъпалните шлюзове в Мирафлорес, където се спускат до морското равнище. Последният сегмент на канала представлява драгиран подходен проход с дължина 7 мили, през който корабите преминават в Тихия океан. По цялата си дължина каналът има минимална ширина на дъното 500 фута (150 метра); в езерото Гатун ширината на канала варира между 500 и 1000 фута (150 и 300 метра), а в езерото Мирафлорес ширината е 740 фута (225 метра).
От откриването му през 1914 г. до 1979 г. Панамският канал се контролира единствено от Съединените щати, които са го построили. През 1979 г. обаче контролът върху канала преминава към Комисията за Панамския канал, съвместна агенция на САЩ и Република Панама, а пълният контрол преминава към Панама на 31 декември 1999 г. по обяд. Управлението на канала е отговорност на Управлението на Панамския канал (на испански: Autoridad del Canal de Panamá [ACP]), което е подчинено единствено на правителството на Панама.
Панамският канал се намира на 9° с.ш., в точката, където северноамериканската континентална дива линия се спуска към една от най-ниските си точки. Каналът не пресича провлака от изток на запад, както обикновено се предполага. Той минава на юг от входа си при Колон от атлантическата страна през шлюзовете Гатун до точка в най-широката част на езерото Гатун; след това завива рязко на изток и следва курс като цяло на югоизток, докато достигне Панамския залив от тихоокеанската страна. Крайната му точка край Балбоа се намира на около 25 мили (40 km) източно от крайната му точка край Колон. Успоредно на канала са разположени железопътната линия на Панамския канал и магистралата Бойд-Рузвелт.
При преминаване от Атлантическия към Тихия океан корабите влизат в подходния канал в залива Лимон, който се простира на разстояние около 7 мили (11 km) до шлюзовете Гатун. При Гатун серия от три шлюза вдига корабите на 85 фута (26 метра) до езерото Гатун. Езерото, образувано от язовир Гатун на река Чагрес и допълвано от водите на езерото Алахуела (езерото Маден; образувано от язовир Маден), заема площ от 166 квадратни мили (430 квадратни километра). Дълбочината на протока през езерото варира от 14 до 26 м (46 до 85 фута) и се простира на около 37 км (23 мили) до Гамбоа. Прорезът Гайлард (Кулебра) започва при Гамбоа и преминава през Континенталния разлом. Средната дълбочина на канала през прохода е около 13 метра и се простира на около 13 км до шлюза Педро Мигел. Шлюзовете спускат корабите на 30 фута (9 метра) до езерото Мирафлорес, разположено на 52 фута (16 метра) над морското равнище. След това плавателните съдове преминават през канал с дължина почти 2 км до двустъпалните шлюзове в Мирафлорес, където се спускат до морското равнище. Последният сегмент на канала представлява драгиран подходен проход с дължина 7 мили, през който корабите преминават в Тихия океан. По цялата си дължина каналът има минимална ширина на дъното 500 фута (150 метра); в езерото Гатун ширината на канала варира между 500 и 1000 фута (150 и 300 метра), а в езерото Мирафлорес ширината е 740 фута (225 метра).