Вашата оценка 0 от 0 гласа
Оятайтамбо
Олантайтамбо е едно от многото селища, завладени от Пачакутек, деветия крал на инките, който ръководи превръщането на кралство Куско в могъщата империя на инките. По време на неговото управление Олантайтамбо служи като ключов пост за инкските благородници и земеделските работници. След смъртта му имението остава под контрола на неговия род в съответствие с поземлените привилегии, запазени за кралете на инките.
За разлика от Мачу Пикчу, разполагаме с обширни писмени сведения за историята на Олантайтамбо в годините по време и след завладяването. Когато водачът на бунтовниците Манко Инка избягва от Куско, той установява щаба си тук и това става мястото на прословутата битка при Олантайтамбо през 1537 г. Изправен пред настъпваща атака, Манко Инка нарежда построяването на речен язовир, за да наводни долината, и използва терасите като по-високо място, за да победи испанските войници.
В крайна сметка бунтовническите сили на инките се оттеглят по-навътре в джунглата и Олантайтамбо твърдо попада във владение на испанските колонисти. Градът се превръща във фокусна точка за заселване в Свещената долина - първо като анкериенда, предоставена на Ернандо Писаро, брат на завоевателя Франсиско Писаро, а след това като важен източник на данък и работна ръка за колониалната държава. (Енкомиенда са парцели земя, предоставени на испански заселници. Подобно на феодален принцип, получателят на земите имал право на труда на местните общности, които живеели в тях, уж в замяна на религиозно образование и защита.)
Град Олантайтамбо остава населен през целия този период на размирици. Днес най-старите му предколумбови жилища делят място с испански колониални сгради и съвременни постройки. Заедно те разказват историята на едно дълго и многопластово минало.
За разлика от Мачу Пикчу, разполагаме с обширни писмени сведения за историята на Олантайтамбо в годините по време и след завладяването. Когато водачът на бунтовниците Манко Инка избягва от Куско, той установява щаба си тук и това става мястото на прословутата битка при Олантайтамбо през 1537 г. Изправен пред настъпваща атака, Манко Инка нарежда построяването на речен язовир, за да наводни долината, и използва терасите като по-високо място, за да победи испанските войници.
В крайна сметка бунтовническите сили на инките се оттеглят по-навътре в джунглата и Олантайтамбо твърдо попада във владение на испанските колонисти. Градът се превръща във фокусна точка за заселване в Свещената долина - първо като анкериенда, предоставена на Ернандо Писаро, брат на завоевателя Франсиско Писаро, а след това като важен източник на данък и работна ръка за колониалната държава. (Енкомиенда са парцели земя, предоставени на испански заселници. Подобно на феодален принцип, получателят на земите имал право на труда на местните общности, които живеели в тях, уж в замяна на религиозно образование и защита.)
Град Олантайтамбо остава населен през целия този период на размирици. Днес най-старите му предколумбови жилища делят място с испански колониални сгради и съвременни постройки. Заедно те разказват историята на едно дълго и многопластово минало.