Вашата оценка 5.00 от 1 гласа
Мост на Америките
Мостът на Американския панамски канал (или Puente de las Américas на испански) е построен по протежение на Панамериканската магистрала през 1962 г. Този четирилентов мост на Панама предлага по-ефективен начин за движение на превозни средства между сухоземните масиви на север и на юг от Панамския канал.
Съединените щати инициират и финансират този първи мост над Панамския канал, който струва 20 млн. щатски долара по онова време (равностойни на 183,17 млн. през 2021 г.).
До завършването му единственият начин за преминаване на автомобилния трафик през Панамския канал е бил чрез малък люлеещ се пътен мост при шлюзовете Гатун или люлеещ се пътен и железопътен мост при шлюзовете Мирафлорес. Капацитетът и на двата люлеещи се панамски моста е много ограничен.
Съединените щати се надяваха да улеснят значително прекосяването на Панамския канал и да свържат отново Колон и Панама Сити, които бяха откъснати от останалата част на републиката поради изграждането на Панамския канал.
Изграждане на Моста на Америките
Когато Панамският канал е построен за първи път в началото на 20-ти век, е признато, че той ще създаде физическа бариера между двата големи града - Колон и Панама Сити, и останалата част на страната. До 1942 г. (и 1962 г.) два ферибота пренасят превозни средства от едната страна на канала до другата. В крайна сметка са добавени два люлеещи се моста с ограничен капацитет, които помагат за преместването на автомобилния трафик от двете страни на Панамския канал.
Още през 1923 г. се дава приоритет на необходимостта от постоянен сухопътен мост над Панамския канал. Накрая през 1955 г. Договорът Ремон-Ейзенхауер възлага на Съединените щати да инициират и финансират проекта за изграждане на Панамския мост на Америка.
Дългият 5425 фута (широк малко над една миля) мост на Панамския канал в Америка се строи три години и след завършването му се издига на 384 фута над морското равнище, като оставя разстояние от 200 фута (61 метра) за корабите, преминаващи отдолу по време на прилив.
Първоначално мостът на Американския панамски канал всъщност се нарича фериботен мост "Тачър" в чест на оригиналния ферибот, който е помагал на превозните средства да преминават през Панамския канал. Само десетилетие след официалното пускане в експлоатация на Моста на Америките той неофициално е преименуван на "Мост на Америките", което е много предпочитано от панамското правителство. Едва през 1979 г. името "Мостът на Америките" е официално признато.
Съединените щати инициират и финансират този първи мост над Панамския канал, който струва 20 млн. щатски долара по онова време (равностойни на 183,17 млн. през 2021 г.).
До завършването му единственият начин за преминаване на автомобилния трафик през Панамския канал е бил чрез малък люлеещ се пътен мост при шлюзовете Гатун или люлеещ се пътен и железопътен мост при шлюзовете Мирафлорес. Капацитетът и на двата люлеещи се панамски моста е много ограничен.
Съединените щати се надяваха да улеснят значително прекосяването на Панамския канал и да свържат отново Колон и Панама Сити, които бяха откъснати от останалата част на републиката поради изграждането на Панамския канал.
Изграждане на Моста на Америките
Когато Панамският канал е построен за първи път в началото на 20-ти век, е признато, че той ще създаде физическа бариера между двата големи града - Колон и Панама Сити, и останалата част на страната. До 1942 г. (и 1962 г.) два ферибота пренасят превозни средства от едната страна на канала до другата. В крайна сметка са добавени два люлеещи се моста с ограничен капацитет, които помагат за преместването на автомобилния трафик от двете страни на Панамския канал.
Още през 1923 г. се дава приоритет на необходимостта от постоянен сухопътен мост над Панамския канал. Накрая през 1955 г. Договорът Ремон-Ейзенхауер възлага на Съединените щати да инициират и финансират проекта за изграждане на Панамския мост на Америка.
Дългият 5425 фута (широк малко над една миля) мост на Панамския канал в Америка се строи три години и след завършването му се издига на 384 фута над морското равнище, като оставя разстояние от 200 фута (61 метра) за корабите, преминаващи отдолу по време на прилив.
Първоначално мостът на Американския панамски канал всъщност се нарича фериботен мост "Тачър" в чест на оригиналния ферибот, който е помагал на превозните средства да преминават през Панамския канал. Само десетилетие след официалното пускане в експлоатация на Моста на Америките той неофициално е преименуван на "Мост на Америките", което е много предпочитано от панамското правителство. Едва през 1979 г. името "Мостът на Америките" е официално признато.