Вашата оценка 0 от 0 гласа
Модика
Историческият център на Модика е като амфитеатър – всяка сграда е стъпила едва ли не на покрива на долната и поради тази причина ви се налага непрестанно да се изкачвате и да слизате по стъпала, особено ако имате работа в долния град, а след това ви извикат да пиете кафе в горния. Докато криволичите нагоре по стълбищата, не забравяйте да вдигнете глава, за да видите цветните капаци на прозорците и не по-малко цветното пране, висящо на простори между сградите.
Градът е построен на място, където се срещат две долини, някога прорязвани от реки. След ужасяващо наводнение през 1902 г. обаче, реките били пратени под земята. Днес, докато се разхождате по една от главните улици – Корсо Умберто I – всъщност следвате коритото на една от тези реки.
Историческият център на града е включен в Списъка за световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО заради превъзходната си барокова архитектура. За да откриете чудесата на града обаче, няма да е достатъчно да се помотаете из центъра.
Модика е по-капризна и ще ви предизвика да обикаляте улички, да търсите църкви и дворци. Ще ви е нужно известно време да се ориентирате, но поне имате една недвусмислена ориентация – горе и долу. В града има две големи барокови катедрали – Сан Джорджо и Сан Пиетро.
Известен из цяла Италия и доста отвъд, шоколадът от Модика се произвежда тук още от Средновековието по рецепта, донесена от испанските завоеватели.
Да си избере е почти невъзможно, защото шоколадът тук не е просто млечен, бял и натурален. Освен това той е с люта чушка, с бадеми, с канела, с лимон, с морска сол и каквото още ви хрумне – и най-вече каквото не би ви хрумнало. Градът е пълен с магазинчета и работилнички за шоколад, въпросът е колко може да изядете преди да ви прилошее. Имайте предвид, че шоколадът от Модика е с наситен вкус, натурален и зърнест. Може да си го разтопите или да го хапвате така.
Градът е построен на място, където се срещат две долини, някога прорязвани от реки. След ужасяващо наводнение през 1902 г. обаче, реките били пратени под земята. Днес, докато се разхождате по една от главните улици – Корсо Умберто I – всъщност следвате коритото на една от тези реки.
Историческият център на града е включен в Списъка за световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО заради превъзходната си барокова архитектура. За да откриете чудесата на града обаче, няма да е достатъчно да се помотаете из центъра.
Модика е по-капризна и ще ви предизвика да обикаляте улички, да търсите църкви и дворци. Ще ви е нужно известно време да се ориентирате, но поне имате една недвусмислена ориентация – горе и долу. В града има две големи барокови катедрали – Сан Джорджо и Сан Пиетро.
Известен из цяла Италия и доста отвъд, шоколадът от Модика се произвежда тук още от Средновековието по рецепта, донесена от испанските завоеватели.
Да си избере е почти невъзможно, защото шоколадът тук не е просто млечен, бял и натурален. Освен това той е с люта чушка, с бадеми, с канела, с лимон, с морска сол и каквото още ви хрумне – и най-вече каквото не би ви хрумнало. Градът е пълен с магазинчета и работилнички за шоколад, въпросът е колко може да изядете преди да ви прилошее. Имайте предвид, че шоколадът от Модика е с наситен вкус, натурален и зърнест. Може да си го разтопите или да го хапвате така.