Вашата оценка 5.00 от 1 гласа
манастира Севананг
В северозападната част на езерото, на тесен скалист полуостров, се издига паметник на арменската ранно-средновековна архитектура - Севанаванският манастир.
В тези древни времена полуостровът е бил самотен остров. От брега го отделя около 3 км чиста вода, в която са намерени много риби, монашеският манастир е живял с риболова. Монасите се заселили тук в края на VIII век, построили параклис и няколко килии. Позицията на острова е толкова удобна, че увеличените монашески братя започват да строят манастир на острова. Първоначално в скалата около острова е изрязан перваз и върху него са положени големи каменни блокове. Стената опасва острова, над него е построена наблюдателна кула с малка порта. След това са построени три църкви, килии и стопански постройки.
Днес от манастира, построен през 9 век, са останали само два храма - Сурб Аракелоц и Сурб Аствацацин, стоящи сред много древни хачкари. Сградите на църквите са изградени от масивни черни туфови камъни, откъдето произхожда името на манастира “Севанаванк” - “Черният манастир”. Църквите са малки кръстокуполни структури. Разграничава техния характер на полагане на чисто изсечени камъни в съчетание с чисто изрязани облицовки на барабани и същите корнизи и арки.
В края на 9-ти век в манастира на арменския цар Ашот се провежда голяма битка, наречена за неговия силен характер Желязо, с араби начело с командир Башир, който искал да завладее тези територии. Ашот, който имал на разположение много малък отряд, придружен от монасите, в продължение на няколко месеца героично задържал защитите, не позволявал на враговете дори да стигнат до острова, а след това дал битката на арабите и ги победил. Островът с Черния манастир и след тези събития многократно са атакувани от врага: безброй орди от Тамерлан, перси и др. Монашеските братя се защитават, отблъскват набезите и манастирът живее, загубвайки, обаче, стените му през XVI – XVII век. Този църковен манастир престава да съществува през 1930 г., когато последният монах е напуснал острова.
В тези древни времена полуостровът е бил самотен остров. От брега го отделя около 3 км чиста вода, в която са намерени много риби, монашеският манастир е живял с риболова. Монасите се заселили тук в края на VIII век, построили параклис и няколко килии. Позицията на острова е толкова удобна, че увеличените монашески братя започват да строят манастир на острова. Първоначално в скалата около острова е изрязан перваз и върху него са положени големи каменни блокове. Стената опасва острова, над него е построена наблюдателна кула с малка порта. След това са построени три църкви, килии и стопански постройки.
Днес от манастира, построен през 9 век, са останали само два храма - Сурб Аракелоц и Сурб Аствацацин, стоящи сред много древни хачкари. Сградите на църквите са изградени от масивни черни туфови камъни, откъдето произхожда името на манастира “Севанаванк” - “Черният манастир”. Църквите са малки кръстокуполни структури. Разграничава техния характер на полагане на чисто изсечени камъни в съчетание с чисто изрязани облицовки на барабани и същите корнизи и арки.
В края на 9-ти век в манастира на арменския цар Ашот се провежда голяма битка, наречена за неговия силен характер Желязо, с араби начело с командир Башир, който искал да завладее тези територии. Ашот, който имал на разположение много малък отряд, придружен от монасите, в продължение на няколко месеца героично задържал защитите, не позволявал на враговете дори да стигнат до острова, а след това дал битката на арабите и ги победил. Островът с Черния манастир и след тези събития многократно са атакувани от врага: безброй орди от Тамерлан, перси и др. Монашеските братя се защитават, отблъскват набезите и манастирът живее, загубвайки, обаче, стените му през XVI – XVII век. Този църковен манастир престава да съществува през 1930 г., когато последният монах е напуснал острова.