Вашата оценка 0 от 0 гласа
Ленинската държавна библиотека
Руската държавна библиотека (РДБ) е най-голямата публична общодостъпна библиотека в Русия, намираща се в Москва. Тя получава настоящето си наименование на 29.01.1992г.. Преди това (от 1925 до 1992г.) е известна под името Държавна библиотека на СССР "В. И. Ленин" или просо "Ленинка".
Създадена е в началото на миналия век на базата на Румянцевия музей в Санкт Петербург, включващ и библиотеката със значително книжно богатство, сбирки на ръкописи, редки книги, изящни изкуства, етнографски нумизматични археологични сбирки и други. Книжната колекция на Румянцевския музей става основа на Московската публична библиотека. В Москва са изпратени хиляди томове руски и чуждестранни книги, ръкописи не само от библиотеката на Румянцевския музей, но и от други петербургски библиотеки и организации: Руската академия на науките, Петербургската духовна академияи други, а също и дублети от фонда на Императорската публична библиотека към Имперския Ермитаж.
През 1925г. Библиотеката на Държавния Румянцевски музей е преобразувана в Държавна библиотека на СССР "В. И. Ленин". Огромното книжно богатство и вискокия статус на библиотеката (носеша името на вожда на революцията Ленин) налагат редица нововъведения и разширяване на основното здание на библиотеката. Взето е решение за построяване на ново здание. То става еталон на "сталинския стил" в архитектурата. Авторите на проекта обединяват в едно художествено цяло съветския монументализъм и неокласическите форми, като ги съобразяват с особеностите на руската архитектура. Поради това тяхното творение се вписва сполучливо с архитектурното обкръжение- Кремъл, Московкия университет, Манежа. Зданието е богато украсено- между пилоните на фасадата са разположени бронзови барелефи на велики учени, мислители, писатели. Над главния портал има красив скулптурен фриз. В архитектурно-художественото оформяне на библиотеката участват бележити творци- архитекти и художници. През 1935г. в непосредствена близост до библиотеката е открита и една от първите станции на Московското метро, която и до днес носи името на библиотеката. През 30-те години е построено 19- етажно хранилише, а в края на 60-те години са завършени окончателно корпусите "А" и "Б". Строителството на библиотечния комплекс, включваш няколко корпуса, продължава до 1960г. понеже войната прекъсва започнатото строителство и откончателното му завършване се забавя.
Всички промени в държавата се отразяват и върху характера на дейността на библиотеката по отношение състава на нейния фонд, състава и обхвата на читателите й, отразяват се и върху обема и формите на обслужване, които се прилагат в библиотечната дейност. В 30-те год. на миналия век, когато в страната се провежда културна революция и масово ограмотяване на населението с крайна цел формиране на всестранно развита хармонична личност на библиотеката е определена отговорната дейност да съдейства както за привличане на "старата" интелигенция, така и за изграждане на нова с широк прогресивен поглед към света. Необходимо е да се използва старото културно наследство за формиране на новото възприемане на света без религиозни ограничение и буржуазно влияние. В тези нови обществено-политически условия Библиотеката продължава своята традиционна мисия на културно учреждение- да събира и грижливо да съхранява богатите си фондове, но едновременнос това да развива дейността си така, че да ги прави максимално достъпни за новия читател. През тези години в Библиотеката са създадени и успешно действат междубиблиотечно книгозаемане и справочно-библиографско бюро.
През 1921г. Библиотеката става държавно държавно книгохранилище и мисичта й е да събира, съхранява и да предоставя за ползване книжния и ръкописен фонд като привлича към своите колекции фондове на изоставени или национализирани книжни колекции. При тези обстоятелства фондът й нараства чувствително- от 1 200 000 библиотечни единици се увеличава с близо 4 милиона единици. Това огромно количество постъпления трябва да се приеме, да се обработи, подреди в хранилищата и да се направи достъпно за ползване от читателите.
Създадена е в началото на миналия век на базата на Румянцевия музей в Санкт Петербург, включващ и библиотеката със значително книжно богатство, сбирки на ръкописи, редки книги, изящни изкуства, етнографски нумизматични археологични сбирки и други. Книжната колекция на Румянцевския музей става основа на Московската публична библиотека. В Москва са изпратени хиляди томове руски и чуждестранни книги, ръкописи не само от библиотеката на Румянцевския музей, но и от други петербургски библиотеки и организации: Руската академия на науките, Петербургската духовна академияи други, а също и дублети от фонда на Императорската публична библиотека към Имперския Ермитаж.
През 1925г. Библиотеката на Държавния Румянцевски музей е преобразувана в Държавна библиотека на СССР "В. И. Ленин". Огромното книжно богатство и вискокия статус на библиотеката (носеша името на вожда на революцията Ленин) налагат редица нововъведения и разширяване на основното здание на библиотеката. Взето е решение за построяване на ново здание. То става еталон на "сталинския стил" в архитектурата. Авторите на проекта обединяват в едно художествено цяло съветския монументализъм и неокласическите форми, като ги съобразяват с особеностите на руската архитектура. Поради това тяхното творение се вписва сполучливо с архитектурното обкръжение- Кремъл, Московкия университет, Манежа. Зданието е богато украсено- между пилоните на фасадата са разположени бронзови барелефи на велики учени, мислители, писатели. Над главния портал има красив скулптурен фриз. В архитектурно-художественото оформяне на библиотеката участват бележити творци- архитекти и художници. През 1935г. в непосредствена близост до библиотеката е открита и една от първите станции на Московското метро, която и до днес носи името на библиотеката. През 30-те години е построено 19- етажно хранилише, а в края на 60-те години са завършени окончателно корпусите "А" и "Б". Строителството на библиотечния комплекс, включваш няколко корпуса, продължава до 1960г. понеже войната прекъсва започнатото строителство и откончателното му завършване се забавя.
Всички промени в държавата се отразяват и върху характера на дейността на библиотеката по отношение състава на нейния фонд, състава и обхвата на читателите й, отразяват се и върху обема и формите на обслужване, които се прилагат в библиотечната дейност. В 30-те год. на миналия век, когато в страната се провежда културна революция и масово ограмотяване на населението с крайна цел формиране на всестранно развита хармонична личност на библиотеката е определена отговорната дейност да съдейства както за привличане на "старата" интелигенция, така и за изграждане на нова с широк прогресивен поглед към света. Необходимо е да се използва старото културно наследство за формиране на новото възприемане на света без религиозни ограничение и буржуазно влияние. В тези нови обществено-политически условия Библиотеката продължава своята традиционна мисия на културно учреждение- да събира и грижливо да съхранява богатите си фондове, но едновременнос това да развива дейността си така, че да ги прави максимално достъпни за новия читател. През тези години в Библиотеката са създадени и успешно действат междубиблиотечно книгозаемане и справочно-библиографско бюро.
През 1921г. Библиотеката става държавно държавно книгохранилище и мисичта й е да събира, съхранява и да предоставя за ползване книжния и ръкописен фонд като привлича към своите колекции фондове на изоставени или национализирани книжни колекции. При тези обстоятелства фондът й нараства чувствително- от 1 200 000 библиотечни единици се увеличава с близо 4 милиона единици. Това огромно количество постъпления трябва да се приеме, да се обработи, подреди в хранилищата и да се направи достъпно за ползване от читателите.