Вашата оценка 5.00 от 1 гласа
Кутаб Минар
Кутаб Минар е най-високата кула, не само в Делхи, но и в цяла Индия. Размерите са впечатляващи: височина 72.5 метра, диаметърът в основата е 14.32 метра като към върха се стеснява до 2.75 метра. Някой казват, чe минарето e построено след спечелена битка от Монголите, като кула на победата категорично заявяваща мощта на исляма в Индия, други търдения са, че е построено като кула за отбрана при нападения. Каквато и да е истината, днес тази забележителност се издига грандиозно към небето и подканя всеки любител на разходките да я посети
Вдъхновен от величественото минаре Jam в Афганистан и с амбицията да го надмине по размери, първият мюсюлмански владетел на Делхи Qutb-ud-din Aibak, започва строежа на Qutub Minar през 1193г. За съжаление успял да изгради само първият етаж на кулата. Цялата кула е съставена от пет части (етажи), разделени един от друг с тераси, които са подсилени с майсторски украсени каменни тухли. Наследникът на Султан Aibak, Shamsu’d-Din Iltutmish направил втория и третия етаж, а последните два (които са от бял мрамор и малко по различен стил) били направени от Alaud-Din и Firuz Shah Tughluq. Красиви са редуването на заоблена и заострена ивица по кулата, красиви са и орнаментите, които всъщност образуват букви, а буквите са стихове от Корана. Другите надписи на арабски език върху Qutub Minar, разкриват историята на самата кула. Според тях поради заметресения са се наложили ремонти на минарето. Такива били извършени от Firuz Tughlaq и Sikandar Lodi. Майор Р. Смит също ремонтирал и възстановил кулата през 1829. Целият комплекс Qutub Minar се състои от минарето, джамията Quwwat-ul-Islam Mosque, железния кол, гробницата на Iltutmish.
Комплексът е изграден на неслучайно място, върху руините на Лал Кот- червената Цитадела в древен Делхи. Освен това гравиран надпис, който означава “Заченатo с благодатта на Вишну“ на главния източен вход на джамията подсказва друга история. Двадесет и седем хиндуистки храмове били разрушени и със строителните материали от тях бил изграден комплексът Qutub Minar.
Внимание заслужава и металният стълб, който според легендата е даден от Бог Вишну. Дали е така или не, никой не може да засвидетелства, но е ясно че този стълб все още представлява голям интерес за учените. Той е бил издигнат от Chandragupta Vikramaditya от династията Гупта. Не е точна рожденната му дата, но е ясно че е било между 375 – 414 г. На самият стълб има надпис на санскрит, който казва че е издигнат в чест на Вишну и че хвали храбростта на Чандра
Стълбът е 98% ковано желязо и е доказателство за умението на древните индийски ковачи. Той привлича вниманието както на археолози с факта, че е издържал 1 600 години на открито без да има сериозни корозии по метала. Уникални са съотношението на металите, както и обработката им, за да се достигне до такъв резултат – повече от 16 века минимално увреждане. Височината на кола е 7.21 метра, а тежестта над 6 тона. Според народните поверия, ако човек си намисли желание и успее да обгърне стълба като е с гръб към него, то желанието му ще се сбъдне. За съжаление обаче днес стълбът е заграден с ограда.
В края на комплекса лежат останките от незавършеното минаре – Алай Минар, кръстено на името на Ala-ud-Din Khalji. Той имал амбицията да сътвори минаре двойно по-голямо от Кутаб Минар, но поради застигналата го смърт строежът не могъл да бъде завършен. Основите обаче са огромни и достатъчно красноречиво показват визията за величие на тогавашното време.
Вдъхновен от величественото минаре Jam в Афганистан и с амбицията да го надмине по размери, първият мюсюлмански владетел на Делхи Qutb-ud-din Aibak, започва строежа на Qutub Minar през 1193г. За съжаление успял да изгради само първият етаж на кулата. Цялата кула е съставена от пет части (етажи), разделени един от друг с тераси, които са подсилени с майсторски украсени каменни тухли. Наследникът на Султан Aibak, Shamsu’d-Din Iltutmish направил втория и третия етаж, а последните два (които са от бял мрамор и малко по различен стил) били направени от Alaud-Din и Firuz Shah Tughluq. Красиви са редуването на заоблена и заострена ивица по кулата, красиви са и орнаментите, които всъщност образуват букви, а буквите са стихове от Корана. Другите надписи на арабски език върху Qutub Minar, разкриват историята на самата кула. Според тях поради заметресения са се наложили ремонти на минарето. Такива били извършени от Firuz Tughlaq и Sikandar Lodi. Майор Р. Смит също ремонтирал и възстановил кулата през 1829. Целият комплекс Qutub Minar се състои от минарето, джамията Quwwat-ul-Islam Mosque, железния кол, гробницата на Iltutmish.
Комплексът е изграден на неслучайно място, върху руините на Лал Кот- червената Цитадела в древен Делхи. Освен това гравиран надпис, който означава “Заченатo с благодатта на Вишну“ на главния източен вход на джамията подсказва друга история. Двадесет и седем хиндуистки храмове били разрушени и със строителните материали от тях бил изграден комплексът Qutub Minar.
Внимание заслужава и металният стълб, който според легендата е даден от Бог Вишну. Дали е така или не, никой не може да засвидетелства, но е ясно че този стълб все още представлява голям интерес за учените. Той е бил издигнат от Chandragupta Vikramaditya от династията Гупта. Не е точна рожденната му дата, но е ясно че е било между 375 – 414 г. На самият стълб има надпис на санскрит, който казва че е издигнат в чест на Вишну и че хвали храбростта на Чандра
Стълбът е 98% ковано желязо и е доказателство за умението на древните индийски ковачи. Той привлича вниманието както на археолози с факта, че е издържал 1 600 години на открито без да има сериозни корозии по метала. Уникални са съотношението на металите, както и обработката им, за да се достигне до такъв резултат – повече от 16 века минимално увреждане. Височината на кола е 7.21 метра, а тежестта над 6 тона. Според народните поверия, ако човек си намисли желание и успее да обгърне стълба като е с гръб към него, то желанието му ще се сбъдне. За съжаление обаче днес стълбът е заграден с ограда.
В края на комплекса лежат останките от незавършеното минаре – Алай Минар, кръстено на името на Ala-ud-Din Khalji. Той имал амбицията да сътвори минаре двойно по-голямо от Кутаб Минар, но поради застигналата го смърт строежът не могъл да бъде завършен. Основите обаче са огромни и достатъчно красноречиво показват визията за величие на тогавашното време.
