Вашата оценка 5.00 от 1 гласа
Киото
Киото е един от най - красивите градове в Япония.
Именно в Киото са възникнали и усъвършенствани много от аспектите на изтънчения естетически вкус на Япония. Неговите плодове могат да се видят в Националния музей на Киото, или в Музея на традиционните занаяти. Но най-голямата си слава Киото дължи на своите сгради и прилежащите им пространства. Сред най-известните от тях е Златният павилион, „Кинкаку-джи“ – триетажна пагода, покрита с позлата. Първоначално е построен от един шогун през 1397 г., като след неговата смърт се превръща в храм. Всъщност павилионът, който виждаме днес, е точно копие, издигнато след 1955 г., когато пожар унищожава неговия предшественик – такава е съдбата на немалко исторически сгради от Киото, чиито основни градивни материали са дървото и хартията.
Към 1850-1960 г. потайният свят на Япония започва да открехва вратите си за международна търговия. Западът е прехласнат: той за пръв път се сблъсква с уникалната визия на японското изкуство и дизайн – с тяхната крехка деликатност, свеж и необичаен спектър от мотиви, проникновена наблюдателност, остроумие и чар и с нетрадиционната им, асиметрична композиция. Всеки творец от Париж или Лондон през 60-те години на 19-и век мечтае да посети място като Киото. Повече от хиляда години – до края на последния шогунат при Реставрацията Мейджи от 1868 г. – това е столицата на Япония. сърцето на старата мрежа от улици се намира Императорският дворец, все още се ползван от японското кралско семейство. Наблизо е замъкът „Ниджо“, просторен комплекс от величествени зали, служил като седалище на шогуните. Навсякъде из хълмистия пейзаж наоколо са пръснати стотици будистки и шинтоистки храмове, произведения на изкуството с хипнотизираща красота, с изящни пропорции и перспектива, заобиколени от градини и горички. Хартиените фенери, наречени „чочин“ са изкусителна и магическа гледка в много от храмовете и често могат да се видят наредени в огромни редици – особено в храма „Ясака“. Изработени са от дълга спирала разцепен бамбук, покрита с хартия и украсена със символи и калиграфски надписи. Традицията датира най-малко от хиляда години, но днес откритият пламък най-често е заменен от нисковолтова електрическа крушка.
Именно в Киото са възникнали и усъвършенствани много от аспектите на изтънчения естетически вкус на Япония. Неговите плодове могат да се видят в Националния музей на Киото, или в Музея на традиционните занаяти. Но най-голямата си слава Киото дължи на своите сгради и прилежащите им пространства. Сред най-известните от тях е Златният павилион, „Кинкаку-джи“ – триетажна пагода, покрита с позлата. Първоначално е построен от един шогун през 1397 г., като след неговата смърт се превръща в храм. Всъщност павилионът, който виждаме днес, е точно копие, издигнато след 1955 г., когато пожар унищожава неговия предшественик – такава е съдбата на немалко исторически сгради от Киото, чиито основни градивни материали са дървото и хартията.
Към 1850-1960 г. потайният свят на Япония започва да открехва вратите си за международна търговия. Западът е прехласнат: той за пръв път се сблъсква с уникалната визия на японското изкуство и дизайн – с тяхната крехка деликатност, свеж и необичаен спектър от мотиви, проникновена наблюдателност, остроумие и чар и с нетрадиционната им, асиметрична композиция. Всеки творец от Париж или Лондон през 60-те години на 19-и век мечтае да посети място като Киото. Повече от хиляда години – до края на последния шогунат при Реставрацията Мейджи от 1868 г. – това е столицата на Япония. сърцето на старата мрежа от улици се намира Императорският дворец, все още се ползван от японското кралско семейство. Наблизо е замъкът „Ниджо“, просторен комплекс от величествени зали, служил като седалище на шогуните. Навсякъде из хълмистия пейзаж наоколо са пръснати стотици будистки и шинтоистки храмове, произведения на изкуството с хипнотизираща красота, с изящни пропорции и перспектива, заобиколени от градини и горички. Хартиените фенери, наречени „чочин“ са изкусителна и магическа гледка в много от храмовете и често могат да се видят наредени в огромни редици – особено в храма „Ясака“. Изработени са от дълга спирала разцепен бамбук, покрита с хартия и украсена със символи и калиграфски надписи. Традицията датира най-малко от хиляда години, но днес откритият пламък най-често е заменен от нисковолтова електрическа крушка.