Вашата оценка 0 от 0 гласа
Голгота
Голгота (гръцки: Γολγόθα, Κρανίου Τοπος; иврит: גולגלתא, „лобно място“ от арамейското gûlgaltâ, букв. „череп“; латински: Calvaria) – според новозаветната традиция – мястото на разпятието на Исус Христос. Намира се извън стените на Йерусалим, при хълмовете на северозапад от града. Самата дума „Голгота“ е наименованието на хълм, кръгъл като череп.
Християнското богословие прави връзка между лобното място на Исус Христос (Голгота) и черепа на Адам, (който според вярването е погребан на същото място) —- Стичайки се по хълма (респективно черепа на Адам), Христовата кръв трябва да измие телесно Адам и в негово лице символично – цялото човечество от греха. В християнската традиция, Голгота (хълмът) също така се разглежда като свещен център на света – „пъп“ на земята.
Този мотив може да бъде наблюдаван в иконостасите на православните храмове – в сцената на разпятието (централната част на иконостаса горе), – където в подножието на кръста обикновено е изобразен череп.От далечния XII век, когато Йерусалим бил столица на кръстоносците, води началото си йерусалимската светиня, наричана днес Виа Долороса – Скръбният или Кръстният път. По този път вървял Иисус Христос, бичуван и осмиван, към своята смърт – на Голгота…
Според преданията по Виа Долороса се случвали различни епизоди от това мъчително изкачване. Всеки от тях днес е свързан с определено място или сграда.
На Кръстния път има четиринадесет спирки (станции). Осем от тях са отбелязани с малки параклиси. Деветата спирка – третото падане на Иисус – по непостижим начин се е оказала фактически на покрива на храма на Гроба Господен.
Християнското богословие прави връзка между лобното място на Исус Христос (Голгота) и черепа на Адам, (който според вярването е погребан на същото място) —- Стичайки се по хълма (респективно черепа на Адам), Христовата кръв трябва да измие телесно Адам и в негово лице символично – цялото човечество от греха. В християнската традиция, Голгота (хълмът) също така се разглежда като свещен център на света – „пъп“ на земята.
Този мотив може да бъде наблюдаван в иконостасите на православните храмове – в сцената на разпятието (централната част на иконостаса горе), – където в подножието на кръста обикновено е изобразен череп.От далечния XII век, когато Йерусалим бил столица на кръстоносците, води началото си йерусалимската светиня, наричана днес Виа Долороса – Скръбният или Кръстният път. По този път вървял Иисус Христос, бичуван и осмиван, към своята смърт – на Голгота…
Според преданията по Виа Долороса се случвали различни епизоди от това мъчително изкачване. Всеки от тях днес е свързан с определено място или сграда.
На Кръстния път има четиринадесет спирки (станции). Осем от тях са отбелязани с малки параклиси. Деветата спирка – третото падане на Иисус – по непостижим начин се е оказала фактически на покрива на храма на Гроба Господен.