Вашата оценка 0 от 0 гласа
Едфу
Едфу (ег. Джеб, лат. Аполинополис Магна) е древноегипетски град, административен център на ном в южната част на Горен Египет.
Едфу е малък град и е областен център на търговията със захарна тръстика.
Египтяните наричат Едфу Джеб, а гърците и римляните - Аполинополис Магна. Това, което си заслужава да бъде видяно е храмът на Хор в Едфу – един от най-забележителните сред паметниците между Луксор и Асуан, най-завършения от своя тип. За построяването му принос имат гръко-римляните, но принципите на древноегипетската архитектура не са потъпкани.
Посещението на храма в Едфу би дало най-ясна представа как е изглеждал един египетски храм в първоначален вид.
До средата на XIX век храмът е почти погълнат от пясъци и част от Едфу е била разположена на тавана му. През 60-те години на XIX век основателят на Египетския музей в Кайро поставя началото на археологическите разкопки на храма на Хор в Едфу и днес той е вече разкрит, а самото селище- избутано назад, като кирпичените къщи са заели ограждащите стени. Добре е разходката в храма в Едфу да започне от великолепния входен пилон, който е построен от бащата на Клеопатра – Птолемей XII. Две статуи на бог Хор в образа на сокол красят входа. Според египетската митология Хор е син на Изида и Озирис.
Счита се, че Озирис е убит от своя брат Сет – бог на хаоса и войната. Позовавайки се отново на митологията, древните египтяни смятат, че именно в Едфу Хор отмъщава за своя баща като в битка побеждава и убива Сет. Голяма част от релефа на храма е изпълнена с рисунки относно тази битка, като Сет е представен като миниатюрен хипопотам.
Следва вътрешният двор, в който е издигната колосалната статуя от черен гранит на бога-сокол Хор с царска корона на главата. Ядрото на храма в Едфу е олтарът на бог Хор – изваян от сив граните, от който по стълби се стига до т.нар. Новогодишен параклис.
Задължително е посещението на малкият параклис, който е свързан с божествения произход и където всяка година се разиграва сцена с раждането на бог Хор.
За храмът в Едфу е едно обобщение на египетската религия заради релефите и надписите му, които покриват стените му. Храмът е разказ за битките между Хор и Сет, за ежедневни култови обреди и церемонии, провеждани по време на четирите големи годишни празника, както и разказ за раждането на Хор. Той е съкровищница, в която са намерени списъци на номовете, на растителните и минерални продукти от съседни области, както и рецепти за получаване на благовония и унгвенти.
Затова египтолозите смятат, че Едфу вероятно е изпълнявал важна роля в древната и митична история на Египет. Едфу е бил пазител на "портата на Елефантина" през епохата на Старото царство.
Надминава по значимост Коптос и Тива по време на първия преходен период при владичеството на монарха Анхтифи. Те от своя страна се съюзяват, за да го сразят като съперник. Богатството си града дължи на магистрално си разположение на път, който през арабската пустиня води до Червено море.
Едфу е малък град и е областен център на търговията със захарна тръстика.
Египтяните наричат Едфу Джеб, а гърците и римляните - Аполинополис Магна. Това, което си заслужава да бъде видяно е храмът на Хор в Едфу – един от най-забележителните сред паметниците между Луксор и Асуан, най-завършения от своя тип. За построяването му принос имат гръко-римляните, но принципите на древноегипетската архитектура не са потъпкани.
Посещението на храма в Едфу би дало най-ясна представа как е изглеждал един египетски храм в първоначален вид.
До средата на XIX век храмът е почти погълнат от пясъци и част от Едфу е била разположена на тавана му. През 60-те години на XIX век основателят на Египетския музей в Кайро поставя началото на археологическите разкопки на храма на Хор в Едфу и днес той е вече разкрит, а самото селище- избутано назад, като кирпичените къщи са заели ограждащите стени. Добре е разходката в храма в Едфу да започне от великолепния входен пилон, който е построен от бащата на Клеопатра – Птолемей XII. Две статуи на бог Хор в образа на сокол красят входа. Според египетската митология Хор е син на Изида и Озирис.
Счита се, че Озирис е убит от своя брат Сет – бог на хаоса и войната. Позовавайки се отново на митологията, древните египтяни смятат, че именно в Едфу Хор отмъщава за своя баща като в битка побеждава и убива Сет. Голяма част от релефа на храма е изпълнена с рисунки относно тази битка, като Сет е представен като миниатюрен хипопотам.
Следва вътрешният двор, в който е издигната колосалната статуя от черен гранит на бога-сокол Хор с царска корона на главата. Ядрото на храма в Едфу е олтарът на бог Хор – изваян от сив граните, от който по стълби се стига до т.нар. Новогодишен параклис.
Задължително е посещението на малкият параклис, който е свързан с божествения произход и където всяка година се разиграва сцена с раждането на бог Хор.
За храмът в Едфу е едно обобщение на египетската религия заради релефите и надписите му, които покриват стените му. Храмът е разказ за битките между Хор и Сет, за ежедневни култови обреди и церемонии, провеждани по време на четирите големи годишни празника, както и разказ за раждането на Хор. Той е съкровищница, в която са намерени списъци на номовете, на растителните и минерални продукти от съседни области, както и рецепти за получаване на благовония и унгвенти.
Затова египтолозите смятат, че Едфу вероятно е изпълнявал важна роля в древната и митична история на Египет. Едфу е бил пазител на "портата на Елефантина" през епохата на Старото царство.
Надминава по значимост Коптос и Тива по време на първия преходен период при владичеството на монарха Анхтифи. Те от своя страна се съюзяват, за да го сразят като съперник. Богатството си града дължи на магистрално си разположение на път, който през арабската пустиня води до Червено море.