Вашата оценка 0 от 0 гласа
Дворецът на долината
Дворецът Cienfuegos de Peñalba възниква на хълм близо до Пола де Алланде, столица на община Allande в Астурия, Испания. Първоначално е построена през 15-ти век на мястото на древна крепост, но е обновена, така че останалите готически елементи са на най-ниското ниво.
Първоначалните собственици са били в потомството на Понсе, но са преминали на граф Дьо Луна, а през 1515 г. - на семейните линии на Cienfuegos. Около 1520 г. Родриго Гонзалес де Сиенфуегос, господар на Алън, предприе ремонти за възстановяване на имота. През осемнадесети век имотът се превръща в резиденция на графа Пенелба, който го реновирал, за да отговаря на вкусовете му.
Дворецът е с L-образен план и е маркиран с три солидни кули, които не са издълбани, добавяйки към монументалните елементи на сградата и водещи до появата на силни защити. От трите кули, двете най-стари са квадратните и последната е правоъгълна. Последният бе добавен като жилищна площ през деветнадесети век. Състои се от 23 спални, както и зала, кухня, хол, салон и оратор. Правоъгълният двор има малко украшение или украса. Без портик на първия етаж има дървена галерия, поддържана от дебели, груби зидарски колони. Има и няколко конюшни.
На 26 януари 1994 г. е обявен за паметник на културата. Дъждът и просмукването на водата представляват постоянна заплаха за стабилността на структурата.
През 2008 г. беше завършен рехабилитационен проект, който възстанови някои от формите и цветовете от галерията от 1888 г., която беше добавена към главната кула по онова време
Първоначалните собственици са били в потомството на Понсе, но са преминали на граф Дьо Луна, а през 1515 г. - на семейните линии на Cienfuegos. Около 1520 г. Родриго Гонзалес де Сиенфуегос, господар на Алън, предприе ремонти за възстановяване на имота. През осемнадесети век имотът се превръща в резиденция на графа Пенелба, който го реновирал, за да отговаря на вкусовете му.
Дворецът е с L-образен план и е маркиран с три солидни кули, които не са издълбани, добавяйки към монументалните елементи на сградата и водещи до появата на силни защити. От трите кули, двете най-стари са квадратните и последната е правоъгълна. Последният бе добавен като жилищна площ през деветнадесети век. Състои се от 23 спални, както и зала, кухня, хол, салон и оратор. Правоъгълният двор има малко украшение или украса. Без портик на първия етаж има дървена галерия, поддържана от дебели, груби зидарски колони. Има и няколко конюшни.
На 26 януари 1994 г. е обявен за паметник на културата. Дъждът и просмукването на водата представляват постоянна заплаха за стабилността на структурата.
През 2008 г. беше завършен рехабилитационен проект, който възстанови някои от формите и цветовете от галерията от 1888 г., която беше добавена към главната кула по онова време