Вашата оценка 4.00 от 1 гласа
Долмабахче
Дворецът Долмабахче е най-големият дворец в Турция (площта на основната му сграда е 45 000 кв.м) и един от най-впечатляващите със своята пищна украса, изобилие от злато и кристал
Долмабахче е бил сградата, от която се е управлявала Османската империя от 1856 до 1922 г. (с кратко прекъсване). Името на двореца означава „Запълнена градина“, а причината за това е, че до 17-и век тук е имало залив на Босфора, който постепенно бил запълнен с пръст и се превърнал в една от най-пищните градини в империята. Години след това на мястото е издигнат и палатът.
Дворецът е поръчан от султан Абдул Меджид, като цената му се равнява на 35 тона чисто злато. Това, което султанът е искал, е дворец в стила на европейските монарси.
Дотогавашният му дом – дворецът Топкапъ, не е можел да се похвали с пищност и разкош, каквито имало в европейските кралски дворове. За да се издигне Долмабахче, бил сринат до основи съществуващият на същото място по-ранен дворец Бешикташ.
За да изпълнят султанската заръка, архитектите използвали елементи от рококо, барок и неокласика, като ги съчетали с традиционни османски детайли.
Шест султана са обитавали двореца до отмяната на халифата през 1924 г. След това сградата е използвана от Мустафа Кемал Ататюрк като президентска резиденция. Тук той пише някои от най-важните си трудове, а в една от стаите прекарва последните си дни. Тази стая е запазена така, както е изглеждала, когато Ататюрк починал – леглото, мебелите, картините. Дори стрелките на часовника са спрени на часа, в който управникът поема последния си дъх.
Богатствата, които ще видите в Долмабахче, включват прочутото Кристално стълбище, стаи на благородници, зали за приеми, скъпи килими, скулптури – истинска съкровищница. Не пропускайте и градините на двореца, както и колекцията с часовници, която се намира в павилион в двора.
Долмабахче е бил сградата, от която се е управлявала Османската империя от 1856 до 1922 г. (с кратко прекъсване). Името на двореца означава „Запълнена градина“, а причината за това е, че до 17-и век тук е имало залив на Босфора, който постепенно бил запълнен с пръст и се превърнал в една от най-пищните градини в империята. Години след това на мястото е издигнат и палатът.
Дворецът е поръчан от султан Абдул Меджид, като цената му се равнява на 35 тона чисто злато. Това, което султанът е искал, е дворец в стила на европейските монарси.
Дотогавашният му дом – дворецът Топкапъ, не е можел да се похвали с пищност и разкош, каквито имало в европейските кралски дворове. За да се издигне Долмабахче, бил сринат до основи съществуващият на същото място по-ранен дворец Бешикташ.
За да изпълнят султанската заръка, архитектите използвали елементи от рококо, барок и неокласика, като ги съчетали с традиционни османски детайли.
Шест султана са обитавали двореца до отмяната на халифата през 1924 г. След това сградата е използвана от Мустафа Кемал Ататюрк като президентска резиденция. Тук той пише някои от най-важните си трудове, а в една от стаите прекарва последните си дни. Тази стая е запазена така, както е изглеждала, когато Ататюрк починал – леглото, мебелите, картините. Дори стрелките на часовника са спрени на часа, в който управникът поема последния си дъх.
Богатствата, които ще видите в Долмабахче, включват прочутото Кристално стълбище, стаи на благородници, зали за приеми, скъпи килими, скулптури – истинска съкровищница. Не пропускайте и градините на двореца, както и колекцията с часовници, която се намира в павилион в двора.