Вашата оценка 5.00 от 1 гласа
Асуан
Асуан е най-южният град на Египет и е разположен на брега на река Нил. Тук се е добивал гранитът, използван при строителството на пирамидите. Около града се намират и каменоломните за червен гранит, в които са се изсичали обелиските и колосалните статуи за целия Древен Египет. Районът около града е едно от най-сухите места на Земята – последният дъжд пада през 2008 г., а валежът през 2001 г. се оказва първият от цели 6 години преди това.
В древността египтяните забелязали, че на това място слънцето не прави сянка най-продължително време и затова очертали тук северния тропически паралел. По-късно с помощта на модерни средства е установено точното местонахождение на Тропика на Рака (един от петте основни паралели на Земята) - по-на юг от установеното от древните египтяни място. Тази част на Египет, между градовете Хартум и Асуан, е известна като Нубия, а населението й се различава значително от това на север. Нубийците са ниски, с характерна овална форма на лицето и черен цвят на кожата.
Днес Асуан е най-известен със своята язовирна стена, изградена на около 13 км. южно от града. С построяването й се поставя край на сезонните наводнения по долината на Нил, които години наред са заливали множество селища и храмове в околността. Наред с това язовирът осигурява вода, необходима за култивиране на части от Сахара. Всъщност язовирните стени са две – първата от тях (Долната Асуанска стена) е построена от англичани през 1902 г. и е с дължина 2 км., а втората (Горната Асуанска стена) е изградена едва през 1971 г. от съветски и български специалисти. Новата стена се намира на 7 км. южно от старата и е с дължина 3,6 км., а ширината й е 1 км. в основата и 40 м. на върха.
Чрез изграждането на асуанската язовирна стена се образува язовир Насър, заемащ територия в Южен Египет и Северен Судан. По времето, когато е създаден, язовирът е вторият по големина в света - дълбочината му е 300 м., а дължината е 400 км. И до днес обаче Насър си остава най-големият язовир в Африка. Макар да решава много от проблемите на региона, свързани с приливите на Нил и водоснабдяването, проектът има и своите недостатъци. Териториите, залети от водите на Насър, са били населявани от нубийския етнос, който е принудително изселен от домовете си към Египет и Судан. Това и до днес създава редица проблеми, свързани с интеграцията на нубийците на новите места. Друг недостатък на язовира са екологичните проблеми, до които води изграждането му заради ерозирането на някои земи по делтата на Нил.
Съвременното значение на Асуан обаче по никакъв начин не може да затъмни древната му слава. Градът е обграден от старини - храмове и дворци от времето на фараоните и птолемеите, които сега са погребани под пясъка, както и крепости от времето на римляните и арабите.
Асуан е и „родното” място на един от най-известните древноегипетски паметници – Абу Симбел, построен преди повече от 3 хиляди години. При построяването на язовир Насър обаче възникнала опасност храмовете да бъдат залети от водите на Нил - за да бъдат спасени, първоначално те са затрупани с пясък. През 1964 г. ЮНЕСКО започва най-голямата спасителна акция в историята на археологията – храмовете Абу Симбел и Филае, както и 35 села с над 150 000 души са преместени на по-високо място. В язовир Насър и до днес има острови с историческа значимост, като някои от тях се появяват само при спадане на нивото на водата.
В древността египтяните забелязали, че на това място слънцето не прави сянка най-продължително време и затова очертали тук северния тропически паралел. По-късно с помощта на модерни средства е установено точното местонахождение на Тропика на Рака (един от петте основни паралели на Земята) - по-на юг от установеното от древните египтяни място. Тази част на Египет, между градовете Хартум и Асуан, е известна като Нубия, а населението й се различава значително от това на север. Нубийците са ниски, с характерна овална форма на лицето и черен цвят на кожата.
Днес Асуан е най-известен със своята язовирна стена, изградена на около 13 км. южно от града. С построяването й се поставя край на сезонните наводнения по долината на Нил, които години наред са заливали множество селища и храмове в околността. Наред с това язовирът осигурява вода, необходима за култивиране на части от Сахара. Всъщност язовирните стени са две – първата от тях (Долната Асуанска стена) е построена от англичани през 1902 г. и е с дължина 2 км., а втората (Горната Асуанска стена) е изградена едва през 1971 г. от съветски и български специалисти. Новата стена се намира на 7 км. южно от старата и е с дължина 3,6 км., а ширината й е 1 км. в основата и 40 м. на върха.
Чрез изграждането на асуанската язовирна стена се образува язовир Насър, заемащ територия в Южен Египет и Северен Судан. По времето, когато е създаден, язовирът е вторият по големина в света - дълбочината му е 300 м., а дължината е 400 км. И до днес обаче Насър си остава най-големият язовир в Африка. Макар да решава много от проблемите на региона, свързани с приливите на Нил и водоснабдяването, проектът има и своите недостатъци. Териториите, залети от водите на Насър, са били населявани от нубийския етнос, който е принудително изселен от домовете си към Египет и Судан. Това и до днес създава редица проблеми, свързани с интеграцията на нубийците на новите места. Друг недостатък на язовира са екологичните проблеми, до които води изграждането му заради ерозирането на някои земи по делтата на Нил.
Съвременното значение на Асуан обаче по никакъв начин не може да затъмни древната му слава. Градът е обграден от старини - храмове и дворци от времето на фараоните и птолемеите, които сега са погребани под пясъка, както и крепости от времето на римляните и арабите.
Асуан е и „родното” място на един от най-известните древноегипетски паметници – Абу Симбел, построен преди повече от 3 хиляди години. При построяването на язовир Насър обаче възникнала опасност храмовете да бъдат залети от водите на Нил - за да бъдат спасени, първоначално те са затрупани с пясък. През 1964 г. ЮНЕСКО започва най-голямата спасителна акция в историята на археологията – храмовете Абу Симбел и Филае, както и 35 села с над 150 000 души са преместени на по-високо място. В язовир Насър и до днес има острови с историческа значимост, като някои от тях се появяват само при спадане на нивото на водата.