Вашата оценка 0 от 0 гласа
Алаурин ел Гранде
Разположен в подножието на планината Сиера де Михас, на северната страна и с изглед към великолепната долина на Гуадалхорсе, Alhaurín El Grande има изобилие от цитрусови и плодни дървета и зеленчукови градини.
Днес това е модерен и проспериращ град, чиито най-интересни паметници са: Иглесиа де ла Енкарнасион, кметството и пещерите на манастира, параклисът Санта Вера Крус, параклисът Сан Себастиан, арката Кобертисо и фонтанът Фуенте Лусена.
Интерес представляват и мелницата Molino de los Corchos, която е великолепно запазена, както и Музеят на хляба, Селскостопанският музей и пазарът на едро, единственият в провинцията, който все още функционира. Задължително трябва да посетите и Общинската библиотека, Покрития плувен басейн и Театър „Антонио Гала“ - модерни и авангардни сгради, както и многобройните паркове и градини в целия район, разположен в подножието на планината Сиера де Михас - район с голяма природна стойност, който също си заслужава да бъде посетен.
Смята се, че финикийците са експлоатирали златните и оловните му мини.
Изобилието от останки от римската епоха, включително акведукт по пътя за Коин, капители, колони, надгробни плочи, скулптури, монети с главите на Диоклециан и Проб, както и руините на Черрогордо, свидетелстват за съществуването на римско селище в този район, което е трябвало да достигне значителни размери. Изглежда, че римското име е било Lauro Nova и обикновено се смята, че това е древното Lauro, където според Флор Гней Помпей, син на Помпей (или Помпей), е бил убит от последователите на Юлий Цезар, въпреки че няма доказателства за това събитие.
Арабите му дават името Алхаур, което означава „хората от долината“, тъй като е разположен между долините Фаала и Арройо де ла Вила, и построяват крепост, която доминира над околността. Тази крепост е взривена от французите през 1812 г.; впоследствие на това място е построена енорийската църква.
В района на общината има останки и от други мюсюлмански крепости, като тези в Юрик, Фаала, Ментаж и Рабакел.
През 1487 г. селището е завладяно от крал Фердинанд след кървави нападения над Моне, пожар и клане в Бенамагуес (Касапалма) и превземане на Картама, а жителите му бягат в Марбея; земите и замъците му са разпределени между християнските заселници, макар че през 1492 г. е предприето допълнително преразпределение.
Алхаурин ел Гранде, който принадлежал на короната, бил зависим от юрисдикцията на град Малага.
През 1634 г. жителите му откупуват тази юрисдикция заедно със статута на независимо село срещу сумата от 4 459 916 сребърни мараведи. Крал Фердинанд VI отменя тази автономия и поставя селото под юрисдикцията първо на Монетата, а след това и на самата корона, като добавя към герба му Фльор дьо Лис на рода Борбон. На този герб е изобразено и златното руно, връчено на селото от Карл V за лоялността му по време на регионалните войни.
През 1810 г., по време на Полуостровната война, Алхаурин е окупиран от французите. След изтеглянето на окупационните войски на 27 август жителите на Алхаурин се отправят към светилището Ла Вера Крус, където бомбена експлозия предизвиква срутване на сградата, при което загиват 104 от местните жители. Впоследствие на същото място е издигнато новото светилище Ла Вера Крус, както и кметството.
Днес това е модерен и проспериращ град, чиито най-интересни паметници са: Иглесиа де ла Енкарнасион, кметството и пещерите на манастира, параклисът Санта Вера Крус, параклисът Сан Себастиан, арката Кобертисо и фонтанът Фуенте Лусена.
Интерес представляват и мелницата Molino de los Corchos, която е великолепно запазена, както и Музеят на хляба, Селскостопанският музей и пазарът на едро, единственият в провинцията, който все още функционира. Задължително трябва да посетите и Общинската библиотека, Покрития плувен басейн и Театър „Антонио Гала“ - модерни и авангардни сгради, както и многобройните паркове и градини в целия район, разположен в подножието на планината Сиера де Михас - район с голяма природна стойност, който също си заслужава да бъде посетен.
Смята се, че финикийците са експлоатирали златните и оловните му мини.
Изобилието от останки от римската епоха, включително акведукт по пътя за Коин, капители, колони, надгробни плочи, скулптури, монети с главите на Диоклециан и Проб, както и руините на Черрогордо, свидетелстват за съществуването на римско селище в този район, което е трябвало да достигне значителни размери. Изглежда, че римското име е било Lauro Nova и обикновено се смята, че това е древното Lauro, където според Флор Гней Помпей, син на Помпей (или Помпей), е бил убит от последователите на Юлий Цезар, въпреки че няма доказателства за това събитие.
Арабите му дават името Алхаур, което означава „хората от долината“, тъй като е разположен между долините Фаала и Арройо де ла Вила, и построяват крепост, която доминира над околността. Тази крепост е взривена от французите през 1812 г.; впоследствие на това място е построена енорийската църква.
В района на общината има останки и от други мюсюлмански крепости, като тези в Юрик, Фаала, Ментаж и Рабакел.
През 1487 г. селището е завладяно от крал Фердинанд след кървави нападения над Моне, пожар и клане в Бенамагуес (Касапалма) и превземане на Картама, а жителите му бягат в Марбея; земите и замъците му са разпределени между християнските заселници, макар че през 1492 г. е предприето допълнително преразпределение.
Алхаурин ел Гранде, който принадлежал на короната, бил зависим от юрисдикцията на град Малага.
През 1634 г. жителите му откупуват тази юрисдикция заедно със статута на независимо село срещу сумата от 4 459 916 сребърни мараведи. Крал Фердинанд VI отменя тази автономия и поставя селото под юрисдикцията първо на Монетата, а след това и на самата корона, като добавя към герба му Фльор дьо Лис на рода Борбон. На този герб е изобразено и златното руно, връчено на селото от Карл V за лоялността му по време на регионалните войни.
През 1810 г., по време на Полуостровната война, Алхаурин е окупиран от французите. След изтеглянето на окупационните войски на 27 август жителите на Алхаурин се отправят към светилището Ла Вера Крус, където бомбена експлозия предизвиква срутване на сградата, при което загиват 104 от местните жители. Впоследствие на същото място е издигнато новото светилище Ла Вера Крус, както и кметството.