Вашата оценка 0 от 0 гласа
Абатство Скун
Скоун или Скън е село или предградие на Пърт и Кинрос и се намира в центъра на Шотландия. Скоун се намира и в историческата провинция Гоури, алувиална низина, известна със своите плодове. Средновековният Скоун е разположен западно от селището Ню Скоун и е бил място за коронация на всички шотландски крале, както и хранилище на Коронационния камък. Крале като Кенет Първи, Робърт Брус, та чак до Чарлз Втори са били коронясвани тук до 1651 г., когато мястото на коронацията е променено.
В Стария Скоун се намирали кралската резиденция и манастирът, но от началото на XIX в. кралската резиденция е преместена. Манастирът от XII в. се е намирал на мястото, където днес се издига настоящият дворец Скоун. Интересен е фактът, че дворецът Скоун е бил и мястото, където вождовете на Хайленд са идвали, за да се закълнат във вярност на своите земи. Старият Скоун е бил известен и като историческата столица на шотландското кралство Алба, тъй като повечето от коронованите там крале са били галски. Местните жители наричат градчето Ню Скоун просто Скоун, а населението му е малко - около 4000 души.
Новото градче Скоун води началото си от 1885 г., когато е построена старата църква Скоун - първата сграда в историческия град. Забележително е, че Старата църква е построена първо в Стария Скоун и е преместена камък по камък на новото място. Камъкът на Скоун, или както е известен още Камъкът на съдбата или Коронационният камък, е правоъгълен блок от жълт пясъчник с издълбан келтски кръст върху него. Камъкът на Скоун е известен с това, че в миналото е бил използван като трон и се е свързвал с коронясването на шотландските крале по време на техните коронационни ритуали.
Коронационният камък се е съхранявал в абатството Скоун, но сега от него има само руини. През 1296 г. камъкът е отнесен от Едуард Първи в Англия като военна плячка, където се съхранява в Уестминстърското абатство и се използва за коронацията на английските монарси. В Уестминстърското абатство камъкът за коронация е поставен под стола на Свети Едуард, стар дървен стол, и се съхранява там, докато не стане необходим.
В Стария Скоун се намирали кралската резиденция и манастирът, но от началото на XIX в. кралската резиденция е преместена. Манастирът от XII в. се е намирал на мястото, където днес се издига настоящият дворец Скоун. Интересен е фактът, че дворецът Скоун е бил и мястото, където вождовете на Хайленд са идвали, за да се закълнат във вярност на своите земи. Старият Скоун е бил известен и като историческата столица на шотландското кралство Алба, тъй като повечето от коронованите там крале са били галски. Местните жители наричат градчето Ню Скоун просто Скоун, а населението му е малко - около 4000 души.
Новото градче Скоун води началото си от 1885 г., когато е построена старата църква Скоун - първата сграда в историческия град. Забележително е, че Старата църква е построена първо в Стария Скоун и е преместена камък по камък на новото място. Камъкът на Скоун, или както е известен още Камъкът на съдбата или Коронационният камък, е правоъгълен блок от жълт пясъчник с издълбан келтски кръст върху него. Камъкът на Скоун е известен с това, че в миналото е бил използван като трон и се е свързвал с коронясването на шотландските крале по време на техните коронационни ритуали.
Коронационният камък се е съхранявал в абатството Скоун, но сега от него има само руини. През 1296 г. камъкът е отнесен от Едуард Първи в Англия като военна плячка, където се съхранява в Уестминстърското абатство и се използва за коронацията на английските монарси. В Уестминстърското абатство камъкът за коронация е поставен под стола на Свети Едуард, стар дървен стол, и се съхранява там, докато не стане необходим.