Защо руснаците слагат килими по стените?
Килимите нахлуват в руските апартаменти през 60-те години и причините за това са различни, така че да изясним нещата стъпка по стъпка. През онази епоха на масова урбанизация милиони хора изоставят домовете си по селата, жилищата и дори фургоните, където временно са настанени, за да се преместят в току-що построени апартаменти в града в бетонни панелки евтино строителство. Тези сгради стават известни с трудно произносимото си име " хрушчовки ", защото са построени през епохата на управлението на Никита Хрушчов. Апартаментите са много студени през зимата (бетон!), и затова хората започват да използват вълнени килими за изолация, особено в северните райони и в Далечния изток. "Все тая ни беше как ще изглежда ", казва Сергей, блогър от Сибир. "Само че, когато навън е -40 и свещта, която си запалил близо до стената във всекидневната, започва да гасне от студено течение, по-добре е да използваш килими, отколкото са хванеш настинка, докато спиш".
Стените на "хрушчовките" не са били само студени, но и тънки, толкова тънки, че понякога е било трудно човек да спи в стаята, ако някой гледа телевизия в кухнята, а да не говорим за кавги между съседите или пък за деца, които вдигат врява. Така че килимите са служели и за изолиране от шума. И на последно място, но не най-маловажно, те са красиви по свой начин, най-вече произвежданите в републиките на Съветския съюз: Таджикистан, Туркменистан и Казахстан.
Разбира се, мюсюлманските страни от Средния изток въвеждат декоративните килими в средновековна Европа. В Персия (древен Иран) килимите по стените са възприемани като истински съкровища заради сложния процес на производството им. В Европа от 16 век килимите (получавани като подарък или купувани от Изтока) са показател за високо положение в обществото. Същото се случва и в Русия, където царете често получават скъпи килими от източните посланици. Стените, подът и таванът на спалнята на цар Алексей през 17 век са били декорирани с прекрасни килими и гоблени. Тази тенденция се подема от благородниците и се запазва през следващия век, когато Петър Велики създава кралската фабрика за гоблени, с които да се декорират царските сгради. През 19 век килимите започват да се появяват в домовете на руските богати селяни и хората, които искат да покажат, че са богати като аристократите.
В съветски времена килимът също е символ, че нещата ти вървят добре, защото килимите са могли да струват доста пари. При заплата от 120-150 рубли цената на един килим е варирала от 125 рубли (през 1961 г.) до 300-500 рубли (през 70-те), само че това са били килими, направени в Съветския съюз. Китайските и виетнамските са имали наистина шеметни цени, достигащи 1500 рубли.
По онова време обаче не е можело да влезеш ей така в един магазин и да си купиш килим. Съветските граждани е трябвало "си издействат" (на руски доставить) на практика всички скъпи мебели или красиви предмети за обзавеждане на апартамента си. Имената на потенциалните купувачи са се включвали в списък по хронологичен ред и обикновено хората е трябвало да чакат доста време, до една година, за да си купят желания килим. Същото е важало за шкафовете, пералните машини и мелачките, чашите и стъклени сервизи за хранене, които са пълнели тези шкафове. Само че всичко това, чийто върхов акцента са били вездесъщите седем слончета от мрамор, е завършек на стабилната картина на апартамента на един инженер или служител на добра позиция. Най-богатите са имали и килими, с които да покрият пода, който също е можел да бъде много студен.
В СССР килимите се превръщат в необходим предмет от всекидневието. Потвърждение за това е едно суеверие, свързано с килимите. Твърди се, че "килимите не бива да се заковават на стената с пирони, защото това ще предизвика кавга в семейството". Това поверие прилича на старото руско вярване за солта: "Ако разпилееш сол, ще се скараш с този, който те е видял да правиш това. Същността на двете суеверия е една и съща – и солта, и килимите обикновено са били много скъпи и не бива да се учудваме, че повреждането им или разхищението им е можело да предизвика конфликт. В Русия килимите по правило се окачат на стените с малки кукички.
Източник: bg.rbth.com
