Да усетиш истински Мароко – с Мишо Иванов и Теди

Много български туристи казват: отиди в Мароко, но гледай да попаднеш на екскурзовода Мишо и виж Мароко през неговите очи. Мишо Иванов е екскурзовод, до него неотлъчно е съпругата му Теди Валентино. Двамата имат агенция „Андалу Травъл“ и работят с програмата на „Exotic Holiday“ за Мароко. Разговаряме с двамата през една от почивките.

– Двойка сте в личен и професионален план. Кога съдбата реши да Ви срещне?
Теди: Съдбата ни срещна в детските години. Освен, че сме живели заедно блок до блок в детските ни години, заедно сме от 4-ти клас. Това е една детска любов – чиста, която по-късно в годините се превърна в брак и имаме две дечица. Винаги сме били заедно – и на ниското, и на високото.
BGTOURISM.BG във Viber

– Мишо, какво е ежедневието с Теди?
Мишо: Извън работата, у дома Теди е перфекционистка – готви страшно вкусно, прибира след мен, защото аз съм страшно разхвърлян. Обичаме да излизаме навън заедно с децата и да се забавляваме. Имаме си бар „Хосе“, където често се събираме и купонясваме. Обичаме живота. Обичаме да сме щастливи. Работата при нас е много интересна. Аз чета всеки божи ден и много пъти Теди ми е като инспектор, публика, турист. И започвам да разказвам с часове пред нея. По този начин и двамата учим и си помагаме, но по този начин и се развличаме.
Теди: Ние обменяме информация, т.е. ние не четем една и съща книга. Четем различни източници и след това си разказваме един на друг. По този начин я запомняме по-бързо. Аз съм майка и домакиня и така, когато си разказваме един на друг, това ми помага страшно много. По този начин се и допълваме с информация.



– Разкажете за основаването на фирмата. Кога и как се роди идеята за „Андалу Травъл“?
Мишо: „Андалу Травъл“ започна преди 15 години. Аз живея вече 35 години в Испания. Истината е, че решението за създаването на „Андалу Травъл“ беше мое. Идеята дойде съвсем случайно. Започнахме да работим като екскурзоводи. Аз видях нови пътища, видях, че има нов начин да се развиваме, но истината е, че „Андалу Травъл“ съществуваше като подагенция на един много силен испански туроператор – Коста Африка, където работихме с Теди доста години. И преди 15 години ние решихме да се отделим. Да направим нещо наше и така дойде идеята за „Андалу Травъл“. В „Андалу Травъл“ работи и моята сестра Ана. Тя е много динамична. Без нея офисът няма да съществува. Нейната динамика ми помага да сме нахъсани и да вдигнем фирмата. Благодаря на Господ, „Андалу Травъл“ върви много добре.

– Кога и как започнахте съвместните си програми с „Exotic Holiday“?
Мишо: Много отдавна. Беше преди около 16 години, когато пуснахме Мароко. В самото начало бях нов, не знаех доста неща, ходих на практики, учих, не се оставих на тия екскурзоводи, които разказват 15 минути и после мълчат през целия път. Това нещо много ме дразнеше. Истината е, че „Exotic Holiday“ много ми помогнаха в развитието ми като екскурзовод, защото, ако погледнем нещата реално, Мароко не е само Мишо Иванов, Мароко е целият екип, Мароко е „Exotic Holiday“. Те са зад мен и „Андалу Травъл“. Мароко е Карим Урбан – директор на „Андалу Травъл“ в Мароко.

Но има нещо друго. В „Exotic Holiday“ хората имат сърца, огромни сърца. В същия момент и ние правим Мароко със сърцата си. При нас няма гледането на часовник, за да свърши деня, освен, заради някаква организация, разбира се. Ние се разчувстваме като работим. То се вижда, когато се разказва, когато правим цялата тази организация за екскурзията. Тук не съм само аз, имам съпорта на „Exotic Holiday“, съпорта на Карим, подкрепата на Теди, на моята сестра, на всички, които работим заедно. Когато човек работи със сърцето си, нещата винаги се получават. Има нещо много важно, което искам да кажа – ние работим със сърцето си, те работят със сърце и по този начин ние си паснахме. Мога да си сложа ръката в огъня за „Exotic Holiday“, защото им вярвам. Винаги са били коректни с нас и не само. За тези години ние станахме големи приятели. Нашата работа е нашето хоби.

– Времето е утвърдило вашето приятелство и го е доказало. Хората търсят Мароко. Кога е най-подходящото време да се посети Мароко?
Теди: Най-подходящото време е пролетта – април и май и през есента – октомври и ноември. Сега пускаме и нова програма – Нова година в Мароко. Ние хващаме и зимния период, когато е по-хладно, но какво по-хубаво е да ти е студено в пустинята вечер, а на другия ден да си по къси панталонки в дюните. Ей този контраст не се среща всеки ден и на всяко място.



– За първи път ли правите Нова година в Мароко?
Теди: За първи път и сме пионери за хубава Нова година в Мароко. Стягаме една невероятна, приказна Нова година.

– Какви са нагласите на българите през последните години към дестинацията Мароко?
Мишо: Има два вида туристи. Едните си представят палми с езерце и много пустиня, други идват с голямата нагласа, че всичко ще бъде приказка. Като цяло българинът е човек, който почна да гледа по различен начин на туризма. Има вече много опит в пътуванията. Много често обяснявам, че не е нужно да се слагат много посещения, много градове, защото те не си дават сметка, че когато имаш толкова много посещения, ти не можеш да усетиш тази страна. Българинът идва много подготвен.

Има и малък процент от хора, които идват с огромни очаквания и понякога остават разочаровани. 95% от туристите са просто възхитени от Мароко. Имаме случаи, в които хората повтарят екскурзията с нас, за да видят още. Но има и малък процент, които не биха повторили дестинацията. Ние разбираме отношението на хората към дестинацията Мароко в деня на изпращането. В деня на изпращането на летището се виждат грейналите и сияйни лица на туристите, прегръдки и благодарности. Ставаме приятели. Хората имат интерес. Те стават все по-професионални по време на пътуване. Най-опасният турист е онзи, който никога не е пътувал. Туристът, който не е пътувал, тръгва с много големи очаквания и трябва винаги да му обясняваш всяка своя постъпка. Като цяло интересът е много голям и се засилва с всяка година.

– Ако трябва ти да избереш и посетиш 5 места в Мароко, кои биха били?
Мишо: На първо място – пустинята. За мен пустинята е нещо невероятно, величествено. Да седнеш вечер под онова небе с много звезди, с една голяма луна, с този величествен пясък пред теб, падащите звезди… и в един момент да видиш местен, седнал на една дюна с камилата до него и да свири на дарбука или на барабан.



На второ място е Маракеш. Маракеш е като в приказките. На много туристи казвам, че ако дойдат при нас, трябва да си носят сито за пресяване. Защо? Защото много от амбулантните търговци те нападат и се опитват да ти продадат стока. А това сито ти дава спокойствие, като го носиш. Защо? Ами защото кой търговец ще си помисли, че един турист ще носи сито за пресяване? И ще те помислят за местен.

На трето място е Фес. Фес е разкошен град. Фес е историята. Обичам го този град, защото там говорим за история, за духовност, за култура. Тук е първият университет, тук е намерено тялото на правнука на Мохамед. Тук е Медината с над 9 000 пешеходни улички. Отивайки във Фес, ти влизаш в машината на времето и се връщаш векове назад. И когато свърши тази екскурзия, взимаш автобуса и за 10 минути си в новата част и си в тотален шок.

На четвърто място е Рабат. Столицата на Мароко. Един град, в който инфраструктурата е на високо ниво. Самият град е много красив. Рабат ме кара да се чувствам сигурен, когато водя туристи, защото знам, че няма за какво да се хване туристът, че нещо не му харесва.

На пето място е Казабланка, но Казабланка по крайбрежната част. Тя се издигна последните години страшно много. Много средства се инвестираха тук, подобриха се плажните алеи, направиха се спортни площадки. Успяхме да намерим хотел, който е почти до самия бряг на океана и по този начин туристите да се докоснат до него, да си намокрят краката във водата. Също така и алеята „Корниш“ със заведенията, която също е приятна за разходка. Казабланка я обожавам.

– Мишо, до теб е твоята съпруга Теди, която също е водач на групи и ти помага много. Казват, че до всеки успял мъж стои една силна жена. Нейната подкрепа осигурява ли ти спокойствие и увереност в една толкова динамична професия?
Мишо: Разбира се. Няма как, ако нямаш подкрепа, да успееш. Иначе би било много трудно, ако нямаш подкрепата на една жена. Много трудно би вдигнал глава да вървиш напред. Ако имам семейни проблеми, няма да бъда този Мишо, който съм сега – да се усмихвам от сърце. Много е важно да имаш правилен човек до себе си. Много е важно, защото това е тази мотивация, която те дърпа напред. Моята мотивация в случая е работата ми като цяло, защото съм работохолик. Тази подготовка, която правя, е четенето на много материали, да си компетентен по всяка една тема. Аз съм постоянно в офиса, ако не съм по екскурзии, и ако тя не ме разбираше на 100%, нещата щяха да бъдат тотално различни. Оценявам много тази нейна подкрепа.



– Живеете в Андалусия. Това ли е вашата голяма любов?
Мишо: Директно – Да. Няма друго място. Сърцето ми е там. Ние живеем тук вече 35 години. Тук се родиха нашите деца. Тук са моите родители и сестра ми. Тук са моите приятели. Тук е „Андалу Травъл“. В Андалусия хората са много сърдечни, усмихнати. Там, където ние живеем, градът е около 70-80 хиляди жители. Не се познаваме всички, но задължително когато видиш някого, трябва да го поздравиш с Ola. Дори те спират хора и ти споделят неща, които изобщо не те интересуват. Аз казвам така – в Андалусия трябва да си много лош човек, за да не се усмихваш.

– Какво предстои, кои са следващите ви дестинации, програми? Къде хората могат да ви срещнат, освен в Мароко и Испания?
Мишо: „Андалу травъл“ продава в целия свят. На българския пазар си партнираме с „Exotic holiday”. Продаваме Андалусия – Южна Испания, Мароко и в момента започнахме нов проект – Kения. Това са местата, на които ще бъда аз. Идеята ми е не да хвана целия пазар, защото ще бъда некомпетентен. Това не мога да си го позволя. Аз не мога да бъда добър както в Андалусия, Мароко, Мексико и сега Кения. За да се подготвиш за една държава, да знаеш всички монументи, имена, архитекти, дати и т.н., трябва много да учиш, трябва много да четеш. Трябват ти минимум 2 – 3 години, за да се подготвиш. В момента селектираме местата, които ще водим аз и Теди.

– Какво е за вас да бъдете екскурзоводи, да посрещате туристи, да дарявате информация, усмивки, да предавате вашата позитивна енергия?
Мишо: Това е невероятно. Аз не мога да си представя да работя нещо друго. Това не е работа за мен, това е хоби. В първия ден, в който тръгна с туристите, това ме кара да се чувствам прекрасно. Знаете ли колко е хубаво да видиш усмихнат човек. За мен е липса на неуважение, ако един екскурзовод седне да чете. Един екскурзовод трябва да е подготвен. Екскурзоводът трябва да има опит в местата, където ходи. Екскурзоводът трябва да има сърце, за да може да бъде приет и от местните, където ходи.

– Теди, ако екскурзоводството е ръкавицата, която съдбата е решила да попадне точно на неговата ръка, то за теб какво е тази професия?
Теди: И двамата открихме това, което ни прави щастливи. Много често хората ни питат „Какво учат децата ви? Ще тръгнат ли по вашите стъпки?“ И аз казвам: не, не искам да вървят по нашите стъпки. Защото най-важното е когато станеш и тръгнеш за работа, да тръгнеш щастлив. Относно екскурзоводската работа, за да може да предаде това, което чувства, екскурзоводът трябва да усеща мястото. Прави ме щастлива, когато предам тази любов на хората.

– Вижда се, че работите със сърце и горите в работата си. Какво ние като туристи не виждаме?
Теди: Вие не виждате много часове труд преди това. Вие не виждате организацията, графиците преди това. Вие виждате крайния продукт. А това, как ние работим, си личи от отношението на хората при раздялата. Те са усетили как работим и затова ни търсят отново.
Мишо: Зад кулисите трябват много усилия. Ние винаги стоим половин час след края на всяка част от програмата – например, за да сме сигурни, че всички хора са настанени. За да организираме една екскурзия, правим лично всичко преди това.

Мишо: Имам фикс идея с „Андалу Травъл“. Аз наричам фирмата „моето бебе“. Искам да отварям нови дестинации, искам да се запознавам с нови хора. Моята мечта е да бъда щастлив. Моята мечта е да оценявам всеки един момент от живота, който имам и да му се наслаждавам. Най-хубавото нещо в живота е не само да обичаш, но и да бъдеш обичан. Когато човек е обичан, той гледа на нещата по съвсем различен начин. Радвам се, че моето хоби е моята работа и това ме прави щастлив.

Източник: https://bgtourism.bg