Вашата оценка 0 от 0 гласа
Мачу Пикчу – архитектурно, културно и историческо наследство на инките в сърцето на Андите (снимки)
17 Юни 2024 г.
Агуас Калиентес, Перу. Само 17 години изминаха от избора на новите 7 чудеса на света. Част от елитния списък, който е съвременна алтернатива на “Седемте чудеса на Античния свят”, е историческото светилище Мачу Пикчу.
Сгушени високо в склоновете на Андите, руините на древното чудо продължават да разкриват тайните на империята на инките. Археологическият обект ежедневно привлича близо 5 хиляди туристи от цял свят, а с течение на времето става известен като “Изгубеният град на инките”. Мачу Пикчу е част от програмата на българския туроператор Exotic Holiday.
Архитектурният комплекс, който и днес впечатлява всички с инженерните решения, е построен от инките през XV век. Той влиза в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 1983 г. Дворците, храмовете и домовете са на 2430 м надморска височина в Андите.
Въпреки близостта си до Куско, Мачу Пикчу не е бил открит от испанските завоеватели през 16-ти век, което обуславя и изключително добре запазения комплекс от сгради и улици. Възникването му е през 15-ти век. Тогава император Пачакути го прави свой център от 1438 г. до 1472 г.
![Мачу Пикчу – архитектурно, културно и историческо наследство на инките в сърцето на Андите]()
Древният град е бил изоставен 100 г. по-късно – около 1572 г. Тогава испанците достигат и завземат Куско. Счита се, че част от местното население е било повалено от дребна шарка, която е била донесена от пътуващи през страната хора. Това е станало малко преди испанците да завладеят земите наоколо.
Местните жители винаги са знаели за съществуването на Мачу Пикчу. Те обаче не искали да споделят тази информация с непознати. Така градът е бил съхранен и скрит за период от близо 400 години. За първи път мястото е било открито през 1867 г. от германски предприемач, а американският историк Хиръм Бингъм е посочен като първия човек, който е дошъл тук да го изследва през 1911 г.
Знаете ли какво означава Мачу Пикчу? В превод от езика кечуа, Мачу Пикчу означава “Старата планина”. Намира се едновременно в планината и джунглата, заобиколен е от живописна природа. Той условно е разделен на няколко части, като в тях са обособени 200 различни конструкции.
![Мачу Пикчу е много силен енергиен център. Построен на върха на Андите, дравният град канализира силна енергия и позволява на хората да преживеят нещо, което не принадлежи на съвременния свят.]()
Градът включва храмове, светилища, жилища, бани, а всички са свързани помежду си с канали и дренажна система, която е издълбана в скалите и изключително добре запазена и в наши дни. Счита се, че именно това е съхранило Мачу Пикчу векове наред при поройните дъждове. Архитектурният шедьовър изумява със своите инженерни предимства, след като оцелява и по време на мощни земетресения, които изравняват със земята големи градове в Перу, но сградите в Мачу Пикчу оцеляват.
Казват, че когато се случи силно земетресение, камъните при сградите на инките „танцуват“. Те са прецизно изрязани и така отскачат по време на трусовете, че след това падат обратно на мястото си.
Една от атракциите в комплекса е астрономическата обсерватория. С помощта на нея инките са определяли годишните сезони и часа по сенките, които били образувани върху камъните. Сред най-зрелищни части на обширния археологически комплекс са: Храмът на слънцето – единственото запазено светилище на главния бог на инките – Виракоча, камъкът Inti Wanata (ритуален камък, сочещ слънцето), Свещения площад и Стаята на трите прозореца, всички посветени на божеството Inti, олицетворяващо слънцето – най-важното божество, почитано от инките.
На Мачу Пикчу не всичко е история и култура в това светилище. Древният град е дом на богата флора и фауна, а това е благодарение на местоположението му: между Андите и перуанската Амазонка. Районът е изключително богат на орхидеи, а сред оцелелите сгради има и мини ботаническа градина с редки видове растения.
Загадка за учените остава уникалната архитектура и изумителните строителни решения на Мачу Пикчу, както и защо инките са издигнали своя град на недостъпно и високо място. Няма ясен отговор, но и днес решението на инките буди възхищение сред историци и съвременни архитекти.
Снимки Руслан ЙОРДАНОВ, Светла ЙОРДАНОВА, Bgtourism.bg
Архитектурният комплекс, който и днес впечатлява всички с инженерните решения, е построен от инките през XV век. Той влиза в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 1983 г. Дворците, храмовете и домовете са на 2430 м надморска височина в Андите.
Въпреки близостта си до Куско, Мачу Пикчу не е бил открит от испанските завоеватели през 16-ти век, което обуславя и изключително добре запазения комплекс от сгради и улици. Възникването му е през 15-ти век. Тогава император Пачакути го прави свой център от 1438 г. до 1472 г.
Древният град е бил изоставен 100 г. по-късно – около 1572 г. Тогава испанците достигат и завземат Куско. Счита се, че част от местното население е било повалено от дребна шарка, която е била донесена от пътуващи през страната хора. Това е станало малко преди испанците да завладеят земите наоколо.
Местните жители винаги са знаели за съществуването на Мачу Пикчу. Те обаче не искали да споделят тази информация с непознати. Така градът е бил съхранен и скрит за период от близо 400 години. За първи път мястото е било открито през 1867 г. от германски предприемач, а американският историк Хиръм Бингъм е посочен като първия човек, който е дошъл тук да го изследва през 1911 г.
Знаете ли какво означава Мачу Пикчу? В превод от езика кечуа, Мачу Пикчу означава “Старата планина”. Намира се едновременно в планината и джунглата, заобиколен е от живописна природа. Той условно е разделен на няколко части, като в тях са обособени 200 различни конструкции.
Градът включва храмове, светилища, жилища, бани, а всички са свързани помежду си с канали и дренажна система, която е издълбана в скалите и изключително добре запазена и в наши дни. Счита се, че именно това е съхранило Мачу Пикчу векове наред при поройните дъждове. Архитектурният шедьовър изумява със своите инженерни предимства, след като оцелява и по време на мощни земетресения, които изравняват със земята големи градове в Перу, но сградите в Мачу Пикчу оцеляват.
Казват, че когато се случи силно земетресение, камъните при сградите на инките „танцуват“. Те са прецизно изрязани и така отскачат по време на трусовете, че след това падат обратно на мястото си.
Български туристи със суперлативи за програмата на Екзотик Холидей в Перу
Една от атракциите в комплекса е астрономическата обсерватория. С помощта на нея инките са определяли годишните сезони и часа по сенките, които били образувани върху камъните. Сред най-зрелищни части на обширния археологически комплекс са: Храмът на слънцето – единственото запазено светилище на главния бог на инките – Виракоча, камъкът Inti Wanata (ритуален камък, сочещ слънцето), Свещения площад и Стаята на трите прозореца, всички посветени на божеството Inti, олицетворяващо слънцето – най-важното божество, почитано от инките.
На Мачу Пикчу не всичко е история и култура в това светилище. Древният град е дом на богата флора и фауна, а това е благодарение на местоположението му: между Андите и перуанската Амазонка. Районът е изключително богат на орхидеи, а сред оцелелите сгради има и мини ботаническа градина с редки видове растения.
Загадка за учените остава уникалната архитектура и изумителните строителни решения на Мачу Пикчу, както и защо инките са издигнали своя град на недостъпно и високо място. Няма ясен отговор, но и днес решението на инките буди възхищение сред историци и съвременни архитекти.
Снимки Руслан ЙОРДАНОВ, Светла ЙОРДАНОВА, Bgtourism.bg
