Защо Санкт Петербург е смятан за културна столица на Русия?

Някога той е главен град на Русия, но макар да отстъпва статуса на столица на Москва си остава особено място, на което се възхищават и което обичат по цял свят.

Три поредни години – от 2016 до 2018 г., един и същи град печели международната премия World Travel Awards в номинацията за "водещо културно направление" – руският Санкт Петербург. Оказва се, че журито също признава града на Нева за културна столица на целия свят – не само на Русия.

Петербуржанци възприемат това флегматично, като нещо, което им е дължимо. "Културната столица е старата марка на Петербург". И ако това го потвърждава и международното общество, това ни радва", коментира председателят на дружеството на гидовете-преводачи и екскурзоводи на Петербург Олга Фьодорченко при получаването на първата премия WTA през 2016 година. Всъщност градът на Нева е провъзгласен за културна столица едва пред 12 години.

Културно кръщение

За първи път градът е така наречен от Борис Елцин през 1997 година. Тогава той предава Централната телевизия, исторически свързана с Петербург, на московския канал "Култура". "Видимо се чувства неловко и иска да каже нещо приятно", иронично отбелязва по този повод историкът Лев Лурие. Но формулировката остава и действително се превръща в марка на града.

Между другото терминът е необичаен: рядко в някоя страна има отделна "културна столица". Например столиците на Великобритания, Италия или Франция си остават столици във всички смисли на думата, включително и по брой и качество на театрите, музеите, изложбите и други културни атрибути. Защо руският Санкт Петербург е особен?

Имперското наследство

От 1712 до 1918 г. Санкт Петербург, основан от Петър Велики през 1703 г., е столица на Русия в пълния смисъл: в този величествен град, максимално близък до Европа, живее императорската династия Романови, оттук те управляват страната. Градът е построен именно в това време, в което Русия от страна, варяща се в собствен сос, се превръща в европейска държава. Той става символ на тази промяна, на обръщането на Русия към западната култура.

"Петербург е един от най-красивите градове в света, обвързан с архитектурното си съвършенство не само с руски, но и с френски и италиански архитекти. Всички те създават чисто петербургски шедьоври и сами остават тук завинаги", пише в "Идентичността на петербуржанци" филологът Ирина Арнолд.

Имперският Петербург е магнит за талантливите и амбициозни хора от цялата страна, затова именно Питер обира каймака от мощния културен подем на XVIII – XIX век. "Всички значими писатели, поети, живописци, архитекти, композитори рано или късно се оказват в столицата", тазказва пред Russia Beyond Елена Боброва, журналист и гид от петербургския екскурзионен проект Peterswalk. "Творили, страдали (например като Достоевски) или са се наслаждавали на славата именно тук. Паметници, домове, мемориални плочи – всичко напомня за значимите за Русия личности".

Блясък и разруха

XX в. се оказва тежък за Петербург – Петроград – Ленинград. Пренасянето на столицата в Москва от болшевиките предизвиква голяма загуба на творци: едни заминават на Запад, други, гонейки новата власт, в Москва. Тежък удар е и блокадата от септември 1941 до януари 1944 г. по време на Великата отечествена война, когато народът губи, според различни оценки, между 600 000 и 1,5 млн. души.  До края на съветската епоха властта се отнася към града строго: налагана е строга цензура, а представителите на интелигенцията, които не поддържат режима, живеят в полулегално положение.
Вече в нова Русия, в която Питер върви ръка за ръка със статуса "културна столица", в града като преди си има много битови проблеми, "Какво имаме, освен " Ермитажа "?, пита петербургският режисьор Юрий Мамин. "Всеки град има свои паметници, понякога много древни, но от това не стават културни столици на света".

Петербург си остава най-европейският град в Русия от гледна точка както на местоположението, така и на архитектурата, но си запазва куп проблеми, за които редовно се пише в медиите. Центърът на града е претрупан с автомобили и реклами, а зимата възникват проблеми с почистването на снега. Зад идеалните фасади се крият мрачни дворове и сметища, а историческите сгради се разпадат и рушат. От друга страна именно в това съчетание на великолепие и упадък се формира уникалният петербургски дух, с който местните се гордеят не по-малко, отколкото с "Ермитажа" и Мариинския театър.