Куба

Освен няколкото държавни ресторанта, в които върхът на айсберга е специалитетът свинско с черен боб и ориз, сервиран с лека досада от аналог на балкантуристкия сервитьор, допреди няколко години да се намери място за ядене бе почти невъзможно. Липсата на прясна морска храна при наличието на океан е абсурдна. Прехранването е ограничено до кореноплодни зеленчуци, банани и по някое пържено пиле за цвят. За чужденците „кубинският сандвич“ (хляб, шунка, печено свинско, швейцарско сирене, кисели краставички, горчица, понякога salami) винаги е спасявал положението, докато проверяват имейлите си с предплатен ваучер за интернет, достъпен само в лобито на някой хотел.
След 2000-ата година, когато режимът на Раул Кастро отпуска обръча и разрешава, макар и рестриктивно, някакъв малък частен бизнес, се появяват ресторантчета, наподобяващи българския модел „Кооп 35“ от началото на 90-те. На кулинарната карта на града плахо започват да изникват нови места. Остава проблемът с доставката на продуктите. Доскоро в ресторантите можеше да се поръча само нисък клас испанско вино заради ембаргото и спогодбите на правителството с някои испански конгломерати.
След визитата на американския президент Барак Обама интересът към Куба в последните две години е огромен. Показателен и символичен е изборът на световния бранд Chanel да представи круизната си колекция именно на местния булевард „Прадо“. Снимките на последния епизод на американския блокбъстър „Бързи и яростни“ също бяха тук. Дори Мадона празнува рождения си ден в любимия ми ресторант, който доскоро пазех ревниво като мое откритие. Липсата на интернет и информационното затъмнение от десетилетия са част от магията на Куба, но и предпоставка за някои абсурдни ситуации, като например скромното присъствие на Сигорни Уийвър на опашката на новооткритата дискотека Fabrica de Arte. Актрисата бе тотално неразпознаваема за местния охранител, а за мен беше удоволствие да й помогна с влизането.


Паладар 

Това е наименованието на частните ресторанти тук. Нямам никакво съмнение кой е най-добрият – La Guarida се е превърнал в институция и преживяване. Открит през далечната 1996 г., той се намира на третия етаж на многофамилна сграда в центъра на стара Хавана. Изкачвайки се по етажите, се сблъскваш с всичко, типично за града (от старите и очукани стълби до бельото, проснато по опънатите въжета в безистена). Накрая се озоваваш в мистично място, където освен че се предлага храна, задоволяваща всеки вкус, се превръщаш в участник в романтичeн сюжет. Не случайно Мадона избира именно това място за рождения си ден. Тук е сниман единственият кубински филм с номинация за „Оскар“ – „Ягоди и шоколад“.


San Cristóbal

Мястото, в което вечеря Барак Обама по време на своята знакова визита. Ресторантът, носещ името на своя собственик, е разположен в приземния етаж на имение от началото на ХХ век. Полици с книги, красиви стари мебели и черно-бели снимки изграждат интериора. Храната е кубано-креолска – маланга (вид тропическо кореноплодно), юка и печено свинско, скариди и лобстер. Мястото е доста популярно в момента и е задължително в списъка на американските туристи, преоткрили Куба през последните години. Поради тази причина резервацията е наложителна.


La Foresta 

Типичен ресторант от ново поколение. Тук наистина може да се каже, че кухнята е на европейско ниво. Разположен е в отдалечения от центъра скъп квартал Сибует, където и аз предпочитам да отсядам. Масите са разположени в градина с тропическа растителност, обградени от бананови палми и вековни дървета. Усещането е за пикник в джунглата. Собствениците са достатъчно любезни да приготвят по неповторим начин уловения същия ден от нас червен снапър.

Bodeguita Del Medio

Bodeguita Del Medio се е превърнала в емблема на Хавана и е едно от местата, останали автентични през годините на управление на Кастро. Тук традиционното свинско с ориз и черен боб е дефинитивно добро. Оттук е започвала вечерната обиколка на Хемингуей с неизбежното мохито на бара. Стените и масите са надраскани с графити от многобройните посетители, което придава допълнително автентично усещане.


La Cocina de Lilliam

Един от първите частни ресторанти. Собственикът – бивш моден дизайнер, изоставя кариерата си и преди 15 години с първата вълна на частни ресторанти отваря този, пренасяйки отношението си към детайла. През 2002 г. при своето посещение Джими Картър вечеря именно тук. Задължително е да се опита чипсът от пържен банан – маракитас.

Едно е сигурно. Хавана никога няма да бъде същата. Поглеждам към промените с лека тъга, защото в мястото, което все още не познава надпреварата на модерния свят, хората живеят с ясни приоритети, мъжете се превръщат в момчета, пурите нямат нужда от хюмидор, жените са красиви без допълнителни поправки. Можеш да изпиеш почти толкова ром, колкото Хемингуей, и на другия ден да си жив и цялата магия да е във въздуха.
Запишете се БЕЗПЛАТНО за нашият електронен бюлетин и ще получавате първи най-новите ни оферти и промоции