Вашата оценка 4.50 от 2 гласа
Корея
Репу̀блика Корѐя или РК (Хангъл: 대한민국; Ханча: 大韓民國; Теханмингук), наричана по-често Ю̀жна Корѐя, е суверенна държава в Източна Азия, заемаща южната половина на Корейския полуостров или 100 210 km² от площта му.
На север граничи с Корейската Народнодемократична Република (КНДР), а по море е заобиколена от Китайската народна република на запад и север, Япония на изток и Тайван на юг. Територията ѝ е предимно планинска.
Страната е урбанизирана на 92%, половината от населението живее в Сеулския национален столичен район във високи жилищни блокове. Столицата Сеул е глобален град с четвъртата най-развита икономика и седмият най-екологичен град в света.
Най-ранните артефакти или по-точно данни за корейска керамика датират от 8000 г. преди н.е. Първата корейска държава Кочосон датира от 2333 г. пр.н.е., а след като се разпада през I век започва периода на Трите царства. От едно от тези царства идва името Корея – Когурьо, което е било силно царство в Източна Азия и владеело територии на Североизточен Китай, части от Русия и Монголия и 2/3 от Корейския полуостров по времето на Гуангето Велики. След разпадането на Трите царства идва периода на династиите Корьо (918 – 1392) и Чосон ( 1392 – 1910), при която е и обнародвана корейската азбука (хангъл) от Седжон Велики. Историята на Корея оставя списък от 17 нематериални културни наследства на ЮНЕСКО и 12 в Списъка на световно културно и природно наследство.
На север граничи с Корейската Народнодемократична Република (КНДР), а по море е заобиколена от Китайската народна република на запад и север, Япония на изток и Тайван на юг. Територията ѝ е предимно планинска.
Страната е урбанизирана на 92%, половината от населението живее в Сеулския национален столичен район във високи жилищни блокове. Столицата Сеул е глобален град с четвъртата най-развита икономика и седмият най-екологичен град в света.
Най-ранните артефакти или по-точно данни за корейска керамика датират от 8000 г. преди н.е. Първата корейска държава Кочосон датира от 2333 г. пр.н.е., а след като се разпада през I век започва периода на Трите царства. От едно от тези царства идва името Корея – Когурьо, което е било силно царство в Източна Азия и владеело територии на Североизточен Китай, части от Русия и Монголия и 2/3 от Корейския полуостров по времето на Гуангето Велики. След разпадането на Трите царства идва периода на династиите Корьо (918 – 1392) и Чосон ( 1392 – 1910), при която е и обнародвана корейската азбука (хангъл) от Седжон Велики. Историята на Корея оставя списък от 17 нематериални културни наследства на ЮНЕСКО и 12 в Списъка на световно културно и природно наследство.
География
Южна Корея заема южните части на Корейския полуостров в източната част на Азия. Граничи по суша само със Северна Корея на север, като поради напрегнатите отношения между двете държави от двете страни на границата има четирикилометрова демилитаризирана зона. Разположена в края на полуострова, Южна Корея опира в няколко морета – Жълто море на запад, Японско море на изток и Корейския проток и Източнокитайско море на юг. Общата площ на страната е 100 210 km².
Най-високата точка на Южна Корея е Хала-сан, изгаснал вулкан с височина 1 950 m, който формира остров Чеджу. Островът е разположен на около 100 km от южния бряг на Корейския полуостров. Той е и най-големият остров с площ от 1 845 km². Веригата Тебек формира основната планинска система на страната. Тя се простира на юг и на север успоредно на източния бряг. Други 4 вериги се простират от планинската верига Тебек, включително веригата Собек, която е втората по големина планинска система. Веригата Собек се разклонява на югозапад от веригата Тебек, разделяйки южната част на страната. Най-високият връх в континенталната част, Чири-сан (1 915 m), се издига в южната част от веригата Собек. Планинските вериги на континента са формирани чрез геоложко нагъване, за разлика от вулканичния произход на Хала-сан. В континенталната част на Южна Корея няма области с вулканична активност и земетресенията са рядкост.
Местният климат е относително умерен с по-силни валежи основно през лятото по време на краткия дъждовен период, наречен Джангма, и със зими, които могат да бъдат доста студени. Средномесечната температура за януари в Сеул е в обхвата от -7°C до 1°C, а средната температура за юли варира от 22°C до 29°C. Зимните температури са по-високи по протежение на южния бряг и значително по-ниски във вътрешната планинска част. Валежите са концентрирани през летните месеци от юни до септември. Южният бряг е подложен на влиянието на късни летни тайфуни, които довеждат силни ветрове и валежи. Средногодишните валежи варират от 1 370 милиметра в Сеул до 1 470 милиметра в Бусан.
Климат
Климатът на Корейския полуостров е обусловен от географското разположение на Корея в близост до Централна Азия и Тихия океан, като доминиращо е континенталното влияние. Климатът в Корея е влажен и се отнася към източноазиатския мусонен тип. Средната температура през зимата обикновено е под нулата, като средната януарска температура в Сеул е 3.5 градуса под нулата. Лятото в Корея е горещо, като в по-голямата част от полуострова средната температура през горещите месеци е около 25 градуса над нулата, изключение правят само най-северните планински райони. Средната лятна температура в Сеул е 25.3 градуса над нулата.
Корея е разположена в зоната на Източноазиатския мусон. През зимните месеци високото налягане на въздушните маси над Сибир значително понижава температурните показатели, когато сухият студ нахлува на територията на Корея. Зимният мусон, който като правило е по-силен от летния, създава немалко трудности за жителите на Корейския полуостров, защото обикновено е съпроводен от ниски температури. През зимата количеството валежи не превишава 10% от годишния им обем.
Летният мусон носи със себе си много океанска влага, която се изсипва над полуострова във вид на поройни дъждове. Почти 70% от годишните валежи се проливат между юни и септември. Не са редки гръмотевиците и светкавиците, придружени от поройни дъждове. Почти всяка година полуостровът бива засегнат от преминаващи тихоокеански циклони, които на свой ред допринасят за увеличаването на общия обем на валежите. Общата сума на валежите варира от 500 мм в североизточната част на полуострова до 1 400 мм на южното крайбрежие. Валежите нарастват от север на юг.
Като правило два вида циклони влияят върху климата на полуострова: първите се зараждат в басейна на река Яндзъ в Китай и връхлитат върху Корея през март или април, а понякога и в началото на летния сезон, като носят със себе си много валежи, което е изключително благоприятно за отглеждане на ориз. Другите се характеризират с тайфуни, които се зараждат в района на екватора, а след това се движат на север към Тайван и по-нататък към Япония, Китай или Корея. Най-често тайфуните достигат територията на Корея през юли и август, като един или два средни тайфуна достигат южната част на полуострова почти всяка година.
Корейците смятат, че пролетта пристига в тяхната страна заедно с първите лястовици и цъфтежа на вишневите дървета, което обикновено става през втората половина на март или в началото на април. В северната част на полуострова пролетта идва не по-рано от края на април. Постепенно, от март към май, нараства обемът на валежите, като дъждовете са меки, което е много благоприятно за селскостопанските работи. През пролетта розата на ветровете е разнообразна, като в началото ветрове духат от северозапад, а после — от юг. Пролетта като правило е кратка, продължителността ѝ е не повече от два месеца — април и май, особено в северната част на полуострова.
Лятото в Корея е горещо и дъждовно. То обикновено започва през юни, когато температурите надвишават 20 градуса. В повечето райони, с изключение на крайния север, лятото продължава почти четири месеца. Средният месечен обем на валежите често превишава 100 мм. Лятото носи със себе си циклонни бури и мусонни дъждове. Най-влажният месец е юли, когато дневният обем на валежите може да достигне 200 мм, а понякога даже 300 мм. По време на летните дъждове коритата на много корейски реки и водоеми се препълват, което нерядко води до наводнения и стихийни бедствия, от друга страна, честите и обилни валежи са изключително благоприятни за отглеждането на ориз по т.нар. влажни оризища. През лятото разликата в горните температурни граници в северната и южната част на полуострова е незначителна, най-високата температура — 40 градуса по Целзий е била отбелязана в град Тегу (대구) в Република Корея на 1 август 1942 г.
Есента е сравнително кратка — от октомври до ноември. През това време горещият и влажен летен мусон отстъпва място на студения и сух зимен мусон. През октомври над по-голямата част от полуострова се установява ясно и тихо време, нощите са студени, особено на север, където даже през деня по земята и дърветата се забелязва скреж, а през деня температурите са отново сравнително високи. Топлите есенни дни са много благоприятни и за корейските селяни, които тогава прибират есенната реколта и засяват зимните култури.
Зимите се различават значително в северната и южната част на Корейския полуостров: ако в крайните северни райони на КНДР температурата се понижава до 20 градуса под нулата, то в южната част тя е около 4 градуса над нулата. Зимното време в северната част на Корея се обуславя от сухия сибирски студ, когато реките замръзват за няколко месеца, докато на юг се усеща благоприятното въздействие на Тихия океан, което допринася за по-високите температури. Обикновено зимата в Корея продължава четири месеца.
Корея е разположена в зоната на Източноазиатския мусон. През зимните месеци високото налягане на въздушните маси над Сибир значително понижава температурните показатели, когато сухият студ нахлува на територията на Корея. Зимният мусон, който като правило е по-силен от летния, създава немалко трудности за жителите на Корейския полуостров, защото обикновено е съпроводен от ниски температури. През зимата количеството валежи не превишава 10% от годишния им обем.
Летният мусон носи със себе си много океанска влага, която се изсипва над полуострова във вид на поройни дъждове. Почти 70% от годишните валежи се проливат между юни и септември. Не са редки гръмотевиците и светкавиците, придружени от поройни дъждове. Почти всяка година полуостровът бива засегнат от преминаващи тихоокеански циклони, които на свой ред допринасят за увеличаването на общия обем на валежите. Общата сума на валежите варира от 500 мм в североизточната част на полуострова до 1 400 мм на южното крайбрежие. Валежите нарастват от север на юг.
Като правило два вида циклони влияят върху климата на полуострова: първите се зараждат в басейна на река Яндзъ в Китай и връхлитат върху Корея през март или април, а понякога и в началото на летния сезон, като носят със себе си много валежи, което е изключително благоприятно за отглеждане на ориз. Другите се характеризират с тайфуни, които се зараждат в района на екватора, а след това се движат на север към Тайван и по-нататък към Япония, Китай или Корея. Най-често тайфуните достигат територията на Корея през юли и август, като един или два средни тайфуна достигат южната част на полуострова почти всяка година.
Корейците смятат, че пролетта пристига в тяхната страна заедно с първите лястовици и цъфтежа на вишневите дървета, което обикновено става през втората половина на март или в началото на април. В северната част на полуострова пролетта идва не по-рано от края на април. Постепенно, от март към май, нараства обемът на валежите, като дъждовете са меки, което е много благоприятно за селскостопанските работи. През пролетта розата на ветровете е разнообразна, като в началото ветрове духат от северозапад, а после — от юг. Пролетта като правило е кратка, продължителността ѝ е не повече от два месеца — април и май, особено в северната част на полуострова.
Лятото в Корея е горещо и дъждовно. То обикновено започва през юни, когато температурите надвишават 20 градуса. В повечето райони, с изключение на крайния север, лятото продължава почти четири месеца. Средният месечен обем на валежите често превишава 100 мм. Лятото носи със себе си циклонни бури и мусонни дъждове. Най-влажният месец е юли, когато дневният обем на валежите може да достигне 200 мм, а понякога даже 300 мм. По време на летните дъждове коритата на много корейски реки и водоеми се препълват, което нерядко води до наводнения и стихийни бедствия, от друга страна, честите и обилни валежи са изключително благоприятни за отглеждането на ориз по т.нар. влажни оризища. През лятото разликата в горните температурни граници в северната и южната част на полуострова е незначителна, най-високата температура — 40 градуса по Целзий е била отбелязана в град Тегу (대구) в Република Корея на 1 август 1942 г.
Есента е сравнително кратка — от октомври до ноември. През това време горещият и влажен летен мусон отстъпва място на студения и сух зимен мусон. През октомври над по-голямата част от полуострова се установява ясно и тихо време, нощите са студени, особено на север, където даже през деня по земята и дърветата се забелязва скреж, а през деня температурите са отново сравнително високи. Топлите есенни дни са много благоприятни и за корейските селяни, които тогава прибират есенната реколта и засяват зимните култури.
Зимите се различават значително в северната и южната част на Корейския полуостров: ако в крайните северни райони на КНДР температурата се понижава до 20 градуса под нулата, то в южната част тя е около 4 градуса над нулата. Зимното време в северната част на Корея се обуславя от сухия сибирски студ, когато реките замръзват за няколко месеца, докато на юг се усеща благоприятното въздействие на Тихия океан, което допринася за по-високите температури. Обикновено зимата в Корея продължава четири месеца.
Население
Южна Корея се отличава с голяма гъстота на населението – 487 души на квадратен километър, което е 10 пъти повече от средната за света. Повечето жители живеят в градски райони, поради миграцията от селските райони към градовете по време на годините на бурно икономическо развитие. Столицата Сеул е най-големият град в страната и е главен промишлен център. Според преброяването от 2005 г., градът е с население от 9,8 милиона жители. Сеулският столичен район има общо население от 24,5 млн. жители, което го прави вторият най-голям столичен район в света и най-гъсто населеният град в ОИСР. Други големи градове са Пусан (3,5 милиона души), Инчхън (2,5 милиона), Тегу (2,5 милиона), Теджон (1,4 милиона), Куанджу (1,4 милиона) и Улсан (1 милион). Напоследък все повече се засилва процесът на урбанизация, въпреки мерките, които правителството взема, за да го ограничи. Традиционната система, при която семейства от две и повече поколения живеят под един покрив, трайно се замества с нова, при която всяко семейство живее самостоятелно.
Населението се оформя и от международната миграция. След Втората световна война и разделението на Корейския полуостров, около четири милиона души от Северна Корея преминават границата и се заселват на юг. Тази тенденция на имиграция към страната се обръща през следващите 40 години поради емиграцията на много южнокорейци, особено към Съединените щати и Канада. Общото население на Южна Корея през 1960 г. е 25 милиона, а днес е около 50 062 000.
Южна Корея е една от най-хомогенните в етнически аспект държави в света, като над 99% от жителите ѝ са етнически корейци. Корейците наричат своето общество 단일 민족 국가 (Dan-il minjok guk ga), или „еднорасовото общество“.
Процентът на чужди граждани е малък, но расте. Към 2009 г. в Южна Корея има 1 106 884 чуждестранни жители или 2% от населението, но повече от половината от тях са етнически корейци с чуждо гражданство. Например, имигрантите от Китай (КНР) съставляват 56,5% от чуждите граждани, но приблизително 70% от китайските граждани в Корея са Joseonjok (조선족 на корейски), или китайски граждани с корейски произход. Независимо от тяхната етническа принадлежност, в Южна Корея има 28 500 американски военни. В допълнение, около 43 000 учители по английски език от англоговорящите страни пребивават временно в Корея.
Южна Корея има най-ниската раждаемост в света. Ако тази тенденция се запази, населението се очаква да намалее с 13% до 42.3 милиона души през 2050 г. Раждаемостта се изчислява на 9 раждания на 1000 души, а продължителността на живота през 2008 г. е 79,10 години, което отрежда 34-то място в света по този показател.
Корейската конституция провъзгласява свобода на вероизповеданията. Религията заема важно място в живота на корейците.
Национални празници
1. Нова година по западен образец (신정) – 1 януари
2. Корейската Нова година – Солал (설날) – първият ден на първия лунен месец. Счита се, че този празник е дори по-важен от началото на слънчевата нова година. От периода на Трите кралства, земеделците ползват календар, основаващ се на движението на луната около земята. Месецът има двадесет и девет или тридесет дни, а годината се състои от дванадесет месеца. Това означава 354 дни годишно, за разлика от Слънчевия календар, според който годината има 365 дни. Разликата от 11 дни се компенсира на всеки тридесет и три месеца в един допълнителен “високосен” месец, съдържащ 30 дни. Тъй като всъщност се получава повторение на предишния месец, този високосен месец се счита за “благословен период”, без “нещастни” дни. Това е и причината сватби и други церемонии да се насрочват именно през него. И макар слънчевият календар да се приема официално през XIX в., много корейци все още отбелязват личните си празници по лунния календар.
3. Денят на Независимостта – 1 март. Един от официалните национални празници на Корея, свързан с постигането на свободата им от японската окупация през 1919 година.
4. Денят на детето (어린이날)- 5 май. Официален празник, чийто старт е положен през 1922 година.
5. Рожденият ден на Буда (석가탄신일) – осмият ден от четвъртия лунен месец. Тъй като будизмът е една от основните религии в Корея, празникът се отбелязва като официален.
6. Денят на Конституцията (제헌절) – 17 юли. Чества се обнародването на Конституцията на Република Корея през 1948 г.
7. Денят на освобождението (광복절) – 15 август. Официален национален празник, с който се отбелязва краят на японския колониализъм и на Втората Световна война през 1945 г. На същия ден през 1948 година е формирано и първото правителство на Република Корея.
8. Благодарствен фестивал за реколтата – Чусок (추석). Празнува се на петнадесетия ден от осмия лунен месец. Това е един от най-старите корейски празници, познат още като Хангауи (한가위). На този ден хората благодарят за добрата реколта. Както и на Нова година по лунния календар, семейства от различни краища на страната се събират в бащините си домове, за да празнуват заедно. Според традицията, на този ден корейците получават нови дрехи, но днес повечето от тях обличат ханбок. Те отдават своята почит към предците си, като поднасят в тяхна чест алкохол, оризов кекс и плодове от току що прибраната реколта – кестени, фурми, райски ябълки и круши.
9. Денят на корейската нация (개천절) – 3 октомври. Корейците отбелязват на този ден основаването на корейската нация, което според историята им е станало на 3-я ден от 10-я лунен месец през далечната 2333 г. пр.н.е., но за по-голямо улеснение празникът е фиксиран по слънчевата година.
10. Денят на азбуката Хангъл (한글날) – 9 октомври. Денят, в който през 1446 крал Седжонг официално обявява корейската азбука.
Кухня
В основата на корейската кулинария стои оризът.
Той не е местна култура, затова първоначално запасите от зърнени храни се запълвали от растящото в изобилие просо. През периода на масово развитие на земеделието оризът започва да се отглежда и тук, но цената му все още е висока. Затова по-бедните го смесвали с други зърна и варива и така се създали характерните за корейската кухня ястия борибап (ориз с ечемик) и конгбап (ориз с бобови, най-често соя) Постепенно оризът набирал все по-голяма популярност и днес той се сервира почти на всяко хранене, най-често – чист и като добавка към супи и яхнии с месо или зеленчуци.
пибимбап
С ориз се приготвя и пибимбап, едно от най-популярните днес ястия, което представлява смес от зеленчуци, кълнове, спанак, гъби, яйца и месо, красиво декорирани върху ориз и полети обилно с чили сос (пибим означава разбърквам, защото ястието задължително се разбърква преди консумация). Ориз с различни гарнитури е и една от предпочитаните закуски.
Друг основен продукт е соята, която се използва за приготвянето на тофу и соево мляко. Много често се готви и със соеви кълнове, които са съставка не само на салатите, то и на спагетите рамьон и на някои яхнии. Соя се използва и при приготвянето на популярните подправки доен - джа(нг) (ферментирала соева паста) и кочу -джа(нг) (ферментирала чили паста).
Храната подправят още червеният и черният пипер, китайският пипер, синапът, лукът и зеленият лук, джинджифилът, празът. Първо място е отредено на чесъна – любимата подправка на корейците (Корея е най-големият потребител на чесън в света).
Корейското меню е богато на зеленчуци – най-популярни са корейската репичка, китайското зеле, краставиците, картофите, спанакът, различни видове кълнове, тиквичките, гъбите и лотосовият корен. Специално внимание трябва да се отдели, разбира се, на водораслите. Зеленчуците се консумират както свежи – на салати, така и в неизброим брой ястия.
Често се мариноват и приготвят на туршии, които корейците сервират като банчан. Най-голямата гордост и символ на местната кулинария е кимчи – ферментирала смес от зеленчуци (основно – китайско зеле) в марината от джинджифил, чесън, зелен лук и чили. В продължение на много години тази туршия се е консервирала в традиционни глинени съдове, заравяни в земята.
Днес вече има специални хладилници за кимчи. Корейците почти не сядат да ядат без кимчи на масата, като съществуват поне 170 документирани вида. Според корейците тази туршия е изключително полезна храна – освен много витамин С, тя съдържа и една специална и полезна за стомаха бактерия. Затова в Корея туршията кимчи е обявена за национално богатство.
Корейците похапват често спагети от типа нудълс – интересното е, че ги пазят за празници като рождени дни или сватби, защото дължината им символизира дълъг живот, дълго щастие и т. н. Ненмьон са вид студени нудълс, гарнирани със зеленчуци и морски дарове. Сервират се в метална купа със студен бульон, нарязани краставички и корейска круша, с парчета студено телешко или сварено яйце. Гарнират се с пикантна горчица и оцет. Джапче е топли прозрачни нудълс, запържени в сусамово олио с нарязани на лентички моркови, лук, спанак и гъби. Когато се консумира студено, прилича на салата.
От месото най-ценено е говеждото.
В миналото кравите и воловете, толкова важни за полската работа, били оценявани по-високо дори и от робите; считали са ги дори за част от семейството. Затова в миналото било (почти) немислимо да хапнеш месо от тези животни. Тази тенденция била засилена от разпространилия се в страната будизъм. От втората половина на ХХ век обаче телешкото и говеждото са станали най-обичаните и популярни меса. Тогава се появяват специализирани ресторанти, наречени булгоги, където мръвките, мариновани в соев сос, сусамено олио, лук, чесън и чили, се поднасят сурови, а клиентът има удоволствието да ги изпече на поставена на масата му скара с въглища.
Интересно е, че изпеченото месо се нарязва на хапки и всяка се завива в маруля или салата, преди да бъде изядена.
Пилешкото месо се консумира много често, например печено или варено със зеленчуци. Корейците похапват с удоволствие не само вътрешностите – дробчета, воденички и сърца, но и краката на птиците – изпечени добре и залети с лют сос, те са любимо мезе за корейската водка соджу. Пилешката супа, приготвена с жен шен, се счита за добро средство срещу големите горещини през лятото. Свинското също е на почит, като отново се яде всичко – месото, главата, вътрешностите, а печените свински краченца са също превъзходни за мезе.
Тъй като Корейският полуостров е заобиколен от вода, рибата и морските дарове присъстват често на трапезата.
В миналото е била храна за бедните, докато днес загрижените за здравето си корейци масово ги консумират. Морските дарове биват обработвани по различни начини: някои се варят на бульон, друг път се сервират сурови със смес от чили паста и оцет или ги включват като съставка на многобройни ястия. Интересно е, че сурови стриди и други морски дарове често се прибавят към корейското кисело зеле, наречено кимчи. Корейците обичат също октопод, калмари и сепия.
Специфично за корейците е храненето с медицински цели – те са убедени, че някои храни имат полезни качества, които подкрепят здравето и общата кондиция на организма. Манията по медицинските храни се засилва особено през 30-те най-горещи дни в годината. За лековити се смятат женшенът, пилешкото и кучешкото месо, змиорката и шаранът. Много полезна е оризената каша, която се препоръчва при настинка и отпадналост. Мачовците пък се грижат за мъжествения си вид си с бъбреци на прасе и месо от черна коза.
След като споменахме кучешкото, е нужно да уточним – макар и популярно в миналото, днес то се консумира от наистина много малък сегмент от населението. Освен това за целта се отглежда специална примитивна порода кучета, различна от породите, които корейците отглеждат като домашни любимци.
Сред сладкишите най-обичани са ттеок – оризови кексчета, глазирани с подсладена паста от мунг боб и стафиди и с пълнеж от сусам, тиквени семки, кедрови ядки и мед. Тези сладки се варят на пара и са много обичани и от млади, и от стари.
Вечер уличните търговци разпъват подвижни палатки или докарват сергии на колела, които предлагат евтина храна и закуски. Доста популярни са палачинките хоттеок и корейското суши, наречено кимбап. Освен с риба то може да се приготви с краставица, морков, спанак, маринована корейска ряпа, та дори и с говеждо или яйце.
кимбап
От безалкохолните напитки най-популярни са чай, плодов пунш, сладките оризови напитки, сливовите сиропи.
Емблематична е местната водка соджу, сервирана в малки зелени бутилки, подобни на нашите за газирана вода. Тя се пие в малки чашки, чието съдържание се изпразва на екс. Това е любимата напитка на любителите на силния алкохол, макар че сравнена с руската или европейската водка си е направо слабичка. Пият се и оризови вина, а също – и оризова бира.
Храната е важна част от корейските семейни церемонии – празнуването на зрелостта, сватба, погребение и ритуали за предците. Те са основани върху принципите на конфуцианството и са резултат от взаимодействието на различни райони и култури. Също от конфуциански времена се е запазил и относително строгия етикет на масата, който е характерен и за другите азиатски страни (например, че никой не може да започне да яде преди най-стария на масата). За разлика от Япония и Китай обаче корейците не вдигат купичката със супа, защото я консумират с лъжица. Въобще комплекта прибори за хранене на корейците се състои не от вилица, лъжица и нож, както е при нас, а от лъжица и метални пръчици за хранене. С пръчиците се взима твърдата храна, а с лъжицата се обират бульони и сосове.
Допълнителна Информация
Забележителности
Южна Корея е много интересна държава, която комбинира западен просперитет с източна мъдрост. Азиатското очарование на държавата е подчертано от нейната култура, а бързият растеж в икономиката е учудваща стъпка за държава, която е била във война само допреди половин век, а до края на 80-те години е в състояние на нестабилност, политически и икономически.