Вашата оценка 5.00 от 1 гласа
Василий Блажени
Катедралата ,,Свети Василий Блажени" се намира на Червеният площад в Москва. Първоначално на това място се е намирала църквата ,,Света Троица", но след смъртта на Свети Василий Блажени, който бил погребан там през 1553г., тя нофициално била наречена на негово име. На гроба на светеца често ставали чудеса. Смята се, че самият Василий е събирал пари за храма, които малко преди смъртта си дал на Иван Грозни. Освен това, царят почитал Василий и бил силно впечатлен от предсказанията му за опустошителни пожари през 1547г., които се сбъдват. Строителството на катедралата се извършва от 1555 до 1561 по заповед на Иван IV в чест на превземането на Казанското ханство, владяно от бившата Златна орда на монголите.
Съществува легенда, според която царят е упражнил жестокост спрямо архитекта на сградата, като го е ослепил, за да не бъде в състояние да създаде по-красиво творение. Друга легенда разказва, че Наполеон искал да отнесе в Париж красивата катедрала като я демонтира. Това,обаче, било извън неговите възможности, затова решил да унищожи църквата като я напълнил с барут и я подпалил. Ненадейно завалял чудотворен дъжд и предотвратил експлозията. Истински факт е, обаче, че болшевиките са имали намерение още през 1918 г. да разрушат катедралата, за да отворят повече място на площада за официални паради. Те застрелват свещеника Йоан Восторгов, конфискуват имуществото на храма, претопяват камбаните и го заключват. Архитект Барановски се застъпил за катедралата пред Сталин и заплашил, че ще си пререже гърлото на стъпалата на храма. По неясна причина Сталин се отказал да разруши "Св. Василий Блажени", но изпратил Барановски в затвора за 5 г. До края на епохата на комунизма църквата е музей.
До построяването на камбанарията ,,Иван Велики" през 1600 г., катедралата била считана за най – високата сграда в града. Няма такава сграда в Русия, наподобяваща с архитектурата си пламтящ огън, издигащ се към небето. Нейната архитектура почива на дълбок религиозен символизъм - идеята за Новия Йерусалим - Небесното Царство, описано в Откровението на Йоан. Осемте кули са разположени около център и образуват звезда с осем върха. Числото 8 носи дълбок религиозен смисъл - Христос се е възнесъл на осмия ден според древния еврейски календар. Също така се смята, че след Второто пришествие ще се възцари обещаното осмо небесно царство.
На пръв поглед кулите и куполите изглеждат хаотично разположени, но всъщност има значителна симетрия и символика в дизайна. Осемте куполни параклиса символизират осемте нападения срещу Казан: те са четири големи под формата на осмоъгълници и четири малки с форма на квадрат. В центъра се намира малък златен купол. През 1990 г. катедралата е включена към списъка на Юнеско за световно културно наследство. Често хората си мислят, че тя е Кремъл, но това схващане е погрешно, тя е само част от него. Западната й фасада има изглед към Кремъл.
Отвътре катедралата представлява лабиринт от тесни сводести коридори. Най-голямата от всички църкви е с височина 64 кв. м. Стените на църквата са с много голяма дебелина. Таванът е уникален по своята структура и същевременно е напълно плосък. В най-малкия купол е разположено светилището на Василий. Той е посветен само и единствено на него. Църквите са изградени от червени тухли.
През 1954-1955 година е направена реставрация. Така се открива вътрешна дървена рамка, която е разположена по цялата височина на църквата и представлява сложно обвързани тънки шипове, постепенно затворени в твърдата зидария. Технологията, която е използвана при изграждането на църквата също учудва съвременниците. Установено е, че първоначално свещени символи на руска архитектура липсват, а след години вече са добавени. Разнообразието от триизмерни архитектурни елементи допълва цялостната красота на катедралата. В предната й част се намира бронзова статуя в чест на Димитрий Позарски и Кузма Манин, които събират доброволческа армия срещу полските нашественици по време на размириците в края на 16 и началото на 17 век. Стенописите и иконите са оцветени с ярки цветове. Украсата на „Св. Василий Блажени” е уникална и няма аналог в никое кътче на земята.
Френският дипломат Маркиз дьо Кустин е оприличил всеки един цвят на куполите на катедралата с природни реалии: златна риба; кожа на змия; непостоянни нюанси на гущер; грациозна роза; синевата по шията на гълъба. Катедралата е отворена за посещения всекидневно, с изключение на всеки първи понеделник от месеца.
Съществува легенда, според която царят е упражнил жестокост спрямо архитекта на сградата, като го е ослепил, за да не бъде в състояние да създаде по-красиво творение. Друга легенда разказва, че Наполеон искал да отнесе в Париж красивата катедрала като я демонтира. Това,обаче, било извън неговите възможности, затова решил да унищожи църквата като я напълнил с барут и я подпалил. Ненадейно завалял чудотворен дъжд и предотвратил експлозията. Истински факт е, обаче, че болшевиките са имали намерение още през 1918 г. да разрушат катедралата, за да отворят повече място на площада за официални паради. Те застрелват свещеника Йоан Восторгов, конфискуват имуществото на храма, претопяват камбаните и го заключват. Архитект Барановски се застъпил за катедралата пред Сталин и заплашил, че ще си пререже гърлото на стъпалата на храма. По неясна причина Сталин се отказал да разруши "Св. Василий Блажени", но изпратил Барановски в затвора за 5 г. До края на епохата на комунизма църквата е музей.
До построяването на камбанарията ,,Иван Велики" през 1600 г., катедралата била считана за най – високата сграда в града. Няма такава сграда в Русия, наподобяваща с архитектурата си пламтящ огън, издигащ се към небето. Нейната архитектура почива на дълбок религиозен символизъм - идеята за Новия Йерусалим - Небесното Царство, описано в Откровението на Йоан. Осемте кули са разположени около център и образуват звезда с осем върха. Числото 8 носи дълбок религиозен смисъл - Христос се е възнесъл на осмия ден според древния еврейски календар. Също така се смята, че след Второто пришествие ще се възцари обещаното осмо небесно царство.
На пръв поглед кулите и куполите изглеждат хаотично разположени, но всъщност има значителна симетрия и символика в дизайна. Осемте куполни параклиса символизират осемте нападения срещу Казан: те са четири големи под формата на осмоъгълници и четири малки с форма на квадрат. В центъра се намира малък златен купол. През 1990 г. катедралата е включена към списъка на Юнеско за световно културно наследство. Често хората си мислят, че тя е Кремъл, но това схващане е погрешно, тя е само част от него. Западната й фасада има изглед към Кремъл.
Отвътре катедралата представлява лабиринт от тесни сводести коридори. Най-голямата от всички църкви е с височина 64 кв. м. Стените на църквата са с много голяма дебелина. Таванът е уникален по своята структура и същевременно е напълно плосък. В най-малкия купол е разположено светилището на Василий. Той е посветен само и единствено на него. Църквите са изградени от червени тухли.
През 1954-1955 година е направена реставрация. Така се открива вътрешна дървена рамка, която е разположена по цялата височина на църквата и представлява сложно обвързани тънки шипове, постепенно затворени в твърдата зидария. Технологията, която е използвана при изграждането на църквата също учудва съвременниците. Установено е, че първоначално свещени символи на руска архитектура липсват, а след години вече са добавени. Разнообразието от триизмерни архитектурни елементи допълва цялостната красота на катедралата. В предната й част се намира бронзова статуя в чест на Димитрий Позарски и Кузма Манин, които събират доброволческа армия срещу полските нашественици по време на размириците в края на 16 и началото на 17 век. Стенописите и иконите са оцветени с ярки цветове. Украсата на „Св. Василий Блажени” е уникална и няма аналог в никое кътче на земята.
Френският дипломат Маркиз дьо Кустин е оприличил всеки един цвят на куполите на катедралата с природни реалии: златна риба; кожа на змия; непостоянни нюанси на гущер; грациозна роза; синевата по шията на гълъба. Катедралата е отворена за посещения всекидневно, с изключение на всеки първи понеделник от месеца.