Вашата оценка 5.00 от 2 гласа

Съкровищата на най-живописния манастир в Русия

04 Февруари 2021 г.

най - живописния манастир в русия

Историкът и архитектурен експерт Уилям Брумфийлд разказва за манастира " Св Hил Столобенски " при езерото Селигер.

Манастирът "Св. Hил Столобенски" се намира на малкия остров Столобни при езерото Селигер, близо до град Осташков в Тверска област. Манастирът притежава специална красота през лятото, когато бреговете са обрамчени с тръстика и водни лилии. Руският фотограф и химик Сергей Прокудин-Горски прави невероятни снимки тук през лятото на 1910 година. Моята фотографска работа датира от август 2016 година.
 

Последното желание на един светец

най - живописния манастир в русия Монахът Hил е роден в Новгородска област в края на XV век. Остава сирак в ранна възраст и влиза в Крипецкия манастир край Псков, като приема името на св. Нил Синайски, византийски монах и богослов от V век. През 1515 г. с благословията на своя игумен той се оттегля в гората като по-крайна форма на монашеска изолация.
Слухът за светостта на Нил се разпространява и започват да го посещават хора, които търсят неговата благословия и молитви. След 13 години в гората, Нил следва гласа на Бог (според житието на светеца) и през 1528 г. се отправя към самотен остров, сгушен в един от многото заливи на езерото Селигер.
Нил е известен със своите екстремни форми на себеотрицание. Усещайки смъртта си, той изкопава собствения си гроб и изразява желание да се основе манастир на острова. След като отслужва последна литургия, той умира през декември 1555 година. През 1560 г. над мястото на горското му обиталище е издигнат дървен параклис.
През 1594 г. патриарх Йов признава манастира и на следващата година е изписана и първата икона на преподобния Нил. Локално почитан след смъртта си, той е признат за светец на цялата Руска православна църква през 1756 година.

 

Ранни борби

най - живописния манастир в русия Действителният основател на Нило-Столобенския манастир е монахът Херман от близкия манастир "Св. Николай Рожковски". Той се вдъхновява от примера на Нил и се опитва  да възстанови параклиса над гроба му. С помощ от други хора той издига на острова дървена църква, посветена на Богоявление през 1591-94 година. Малко след това, с благословията на патриарха, там се установява и монашеска общност.
Усилията на Херман и неговите братя скоро са застрашени от Смутното време, династична криза, която води до десетилетие на широк социален и политически хаос след смъртта на цар Борис Годунов през 1605 година. През 1610 г. малкият манастир е опустошен от мародери и въпреки че Херман се опитва да запази общността, след смъртта му през 1614 г. остава много малко.
За щастие последователят на Херман Нектарий (1586-1667) притежава много умения и през 1622 г. успява да построи втората църква на манастира, посветена на Покров Богородчен. В крайна сметка способностите му са забелязани от московския двор и през 1636 г. цар Михаил Романов ръководи издигането му до епископ Сибирски и Тоболски.

 

Изграждане на бъдещето

най - живописния манастир в русия През 1640 г., изтощен от тежките условия на Сибир, на Нектарий е разрешено да се върне в любимия си манастир. През 1647 г. той възобновява контрола над общността, която започва да получава много подаръци от цар Алексей Михайлович.
След като пожар опустошава манастира през 1665 г., Нектарий започва да го възстановява, което продължава и след смъртта му с подкрепата на царя. Въпреки че в някои от манастирските структури оцеляват фрагменти от стени от XVII в., повечето църкви на манастира са възстановени в средата на XVIII век.

Сред най-ранните е църквата "Св. Нил Столобенски", барокова сграда, построена през 1751-55 г. над източната порта, официалният вход на манастира откъм езерото. Прокудин-Горски прави специална снимка на църквата от главния двор на запад. Успях да възпроизведа този изглед през 2016 година. Сякаш всичко се беше запазило като в началото на ХХ век.

На вътрешността на църквата обаче са нанесени сериозни щети през съветския период, когато манастирът е използван за затвор. Сега интериорът постепенно се възстановява. Както се вижда на снимките ми, в купола са оцелели части от стенописи от XIX век.
Главният манастирски площад се краси от голямата Богоявленска катедрала и нейната камбанария. От края на XVI в. на острова винаги е имало Богоявленска църква, но през вековете тя се променя с разширяването на манастира.

 

Обичан от короната

най - живописния манастир в русия През цялата си история манастирът се ползва с царското благоволение и през 1820 г. го посещава самият цар Александър I. С негово съгласие на следващата година започва строителството на сегашната катедрала с пет купола. Нейният грандиозен неокласически дизайн се приписва на Йосиф Иванович Шарлеман (1782-1861), известен петербургски архитект, чиято работа се сравнява с тази на Карло Роси – водеща фигура в късния руски неокласицизъм.

Осветена през 1833 г., новата катедрала има нужда от допълнителна вътрешна обработка, контролирана от главния архитект на Тверска губерния Иван Лвов. Архитектурните детайли се изработват от изкуствен мрамор, а вътрешността се покрива от стенописи. Повечето произведения са унищожени през съветския период, но в купола по чудо оцеляват изображения на архангели. Телеобективът ми улови детайли от тази впечатляващи стенописи.

Източната част на катедралата сега има нов иконостас преди главния олтар. Светилището съдържа и олтари, посветени на Благовещение и на св. Николай (за руските православни църкви са характерни многото олтари). В катедралата има и саркофаг с мощите на св. Нил.

През първата половина на XIX в. от тези две места тръгват допълнителни компоненти на централния манастирски ансамбъл. Те включват изящно архиепископско помещение в дорийски стил- построено през 1814 г. на изток от църквата "Св. Нил" - както и впечатляващи южни манастири и епископските покои, проектирани като съчетание от неокласически и неоготически стилове. Усещането за императорски Санкт Петербург се засилва от масивните гранитни основи и насипи в южната и източната страна.

Всички тези монументални структури са видими в общите пейзажни фотографии на Прокудин-Горски към манастира. През август 2016 г. направих подобни от водата в малка лодка, предоставена ми от манастира. Продължителните експозиции, които цветният процес на Прокудин-Горски изискват, могат да бъдат направени само на стабилна земя. За щастие той намира подходящи гледни точки от близките брегове.

И двамата с Прокудин-Горски се възползваме от летните облаци, надвиснали над езерото Селигер. Те остават почти застинали в спокойния въздух. Тази неподвижност много помага на Прокудин-Горски, тъй като елиминирала петнистата, размазана поява на разпръснати от вятъра облаци при някои от продължителните му експозиции.



Оскверняване и възстановяване

най - живописния манастир в русия По време на съветския период манастирът преминава през много изпитания. След окончателното му затваряне през 1928 г. сградите са ограбени и превърнати в затвори, предимно за непълнолетни престъпници. Най-мрачният момент идва в края на 1939 г., когато е напълнен с 4700 полски военнопленници (предимно офицери) и става известен като "Осташковския лагер". През пролетта на 1940 г. тези затворници са прехвърлени в Твер (наричан тогава Калинин) и разстреляни през април и май като част от масовата екзекуция от НКВД на полски затворници. Общият им гроб в Медное село сега е мемориал.
След нападението на Германия срещу Съветския съюз (което започва на 22 юни 1941 г.) манастирът и град Осташков са близо до фронтовата линия от края на 1941 г. до януари 1943 година. Самият Твер (Калинин) е окупиран за два месеца през есента на 1941 г. и частично разрушен от германците преди освобождението му от офанзивата на Червената армия в средата на декември.

От 1945 до 1960 г. в манастира отново се настаняват непълнолетни престъпници, след което едно десетилетие се използва като дом за възрастни хора. Въпреки естествената красота на мястото, опитите между 1971 и 1990 г. за създаване на туристическа база в рамките на бившия манастир се провалят поради липса на ресурси.
За щастие територията на манастира е върната на Руската православна църква през 1990 година. На следващата година е отслужена първата литургия в част от Богоявленската катедрала. През 1995 г. мощите на св. Нил са върнати от Осташковския музей в Богоявленската катедрала, а през 2003 г. са ексхумирани мощите на св. Нектарий.

Възстановяването на този архитектурен ансамбъл изисква огромни усилия и всяка година има видим напредък. Снимките на Прокудин-Горски са оценени като отражение на манастира в апогея му преди хаоса на революцията и войната.
В началото на ХХ в. руският фотограф Сергей Прокудин-Горски разработва сложен процес за цветна фотография. Между 1903 и 1916 г. той обикаля Руската империя и прави над 2000 снимки по този метод, който включва три експозиции на стъклена плочка. През август 1918 г. той напуска Русия и отива във Франция, където се събира с голяма част от колекцията си от стъклени негативи, както и още 13 албума контактни копия. След смъртта му в Париж през 1944 г. наследниците му продават колекцията на Библиотеката на Конгреса.


В началото на XXI в. библиотеката дигитализира колекцията на Прокудин-Горски и я прави свободно достъпна за публиката. Няколко руски уебсайта вече имат нейни версии. През 1986 г. архитектурният историк и фотограф Уилям Брумфийлд организира първата изложба на фотографии на Прокудин-Горски в Библиотеката на Конгреса. За времето, в което работи в Русия – някъде от 1970 г., Брумфийлд снима повечето места, посещавани от Прокудин-Горски. Тази поредица от статии сравнява визията на Прокудин-Горски за архитектурните паметници със снимки, направени от Брумфийлд десетилетия по-късно.

Източник: https://bg.rbth.com