Албания

Научете повече

Модерна Албания стана независима през ноември 1912 г., идващи от Османската империя. Сега това е парламентарна република. Нейната територия е разделена на 12 административни области, обединяващи 36 области, разпределени в 373 общината, от които 72 са със статут на град. Държавата има триста шейсет и два километра от бреговата линия с изглед към Йонийско море и Адриатическо море. Албания граничи с Македония, Гърция, Черна гора и де юре - Сърбия (Последното не признава независимостта на Косово) от Италия тя се отделя пролива Отранто.
От 2009 г., Република Албания е член на НАТО.
Най-големите градове: Елбасан, Дуръс, Vlore, Шкодра и Тирана.
Тирана -сърцето на Албания, има много интересни забележителности и музеи. В градовете и заобикалящите ги зони има исторически сгради от различни възрасти, от древногръцката до турско робство. Повечето от тези сгради са оцелели и са в  добро състояние. 
Дължината на албанските плажове е повече от 300 км. Повечето са пясъчни, въпреки че понякога има плажни камъчета. Най-известният курорт на Йонийско море е "Ривиера на цветята", който се намира между градовете Вльора и Саранда. Популярни плажове на този бряг - Divyaka, Лъжата, Голем, Дуръс и Velipoya.
Албанският Адриатическото крайбрежие е едно от най-добрите места за семейства. Най-известният местен курорт - Дерма. 
Планините в Албания привличат катерачи. Многобройните местни пещери.привличат туристите.

DMCA.com Protection Status

 

Местна валута

Албански лек (ALL)

140 ALL = 1 ЕUR


Движение по пътищата

Националната пътна мрежа на страната е в сравнително добро състояние. С влак може да се стигне само до някои градове в северната и югоизточната част на страната. С автобус може да се стигне почти навсякъде. Редовни фериботни линии с Италия и Гърция има от пристанищата на Дуръс, Вльора и Саранда. Международното летище е в Тирана. 
 

Митнически изисквания

Митническите изисквания при посещение в страната допускат внос на вещи за лична употреба, които следва да бъдат в разумни граници. Останалите стоки, внасяни или изнасяни от страната от физически лица, е необходимо да бъдат придружени от документи за придобиване и собственост.  Лични вещи и ограничени количества алкохол, цигари и парфюми се внасят без мито. Парични суми над 10 000 евро се декларират на ГКПП при влизане и излизане. Ценните предмети е препоръчително да се декларират.
 

Здравеопазване

Медицинското обслужване е на сравнително добро ниво и се осъществява в държавни и частни лечебни заведения.

Не съществува необходимост от специални ваксинации при влизане в страната.

Тел. при спешни случаи: 19


Допълнителна Информация
География
Площ: 28 748 km² Релефът на Албания е предимно хълмист и планински. Най-високият връх Голям Кораб в планината Кораб е висок 2764 m. Около 70% от територията на страната е заета от планини и хълмове, много от тях труднопроходими. Равнинните местности са сравнително сухи, а почвите там – неплодородни. Земеделието се развива предимно по бреговете на реките. Дрин е най-дългата река в Албания, с дължина 160 km. Шкумбини тече в централната част на страната. Други големи реки са Вьоса и Девол. Страната е сравнително богата на полезни изкопаеми, но повечето от находищата са неразработени. Сред по-ценните ресурси са нефт, природен газ, битум, въглища, желязна руда, боксити, хром, медна руда и никел. Има големи солни находища. Освен столицата Тирана, големи градове са Драч (Дуръс), Елбасан, Шкодра, Вльора и Корча.

Климат
Климатът в Албания е субтропичен средиземноморски, с влажна зима и сухо лято. Близо 95% от всички валежи падат през зимата, а в низините количеството им възлиза на 1000 – 1500 mm. В планините валежните количества са между 1800 и 2600 mm, макар да няма точни данни и тези количества да се базират на изчисления, а не на наблюдения. Средната влажност на въздуха е 60 – 65% за цялата година.

Население и език
Население: 3 170 048 жители Албанците са по-силно родово и национално ангажирани, отколкото религиозно пристрастни, особено след дългогодишния комунистически режим. В 2001 г. в Албания мюсюлманите са 38,8%, християните общо са 35,4% (от които католици 16,8%, православни 16,1%, протестанти 0,6%, други 0,6%), нерелигиозни са 25,6% (включително материалисти атеисти – 9,0% от населението), отчетени са и 0,2% бахайци и др.[6] След забраната на религиите от 1967 г. в по-стари нестатистически най-общи оценки на ЦРУ и предположения за състоянието след 1990 г. ориентировъчно за мюсюлманско се счита 70% от населението, 20% са православни и 10 – католици.[1] На преброяването от 2004 г. 98,6% от населението са се опеделили за етнически албанци (известни и като арнаути), а за гърци – 1,2%. [7] Останалите официално признати малцинства са арумъни (власи), черногорци, цигани и македонци (признати само в Мала Преспа и село Връбник). Голяма част от македонците в Албания се самоопределят като българи, други от тях приемат термина македонци, но не смятат, че между македонци и българи има етническа разлика. Хората с български произход в посочените области (край Охридското езеро) се считат за македонци от Република Македония, което категорично не се приема от България. Организации на славяноезичното малцинство с българска ориентация са Културното дружество „Иван Вазов“, както и „Просперитет Голо бърдо“. Организации на славяноезичното малцинство с македонистка ориентация са: Организация за защита правата на македонците в Албания "Дружество Преспа", Македонско-егейско дружество от село Връбник, дружество "Гора" от Кукъс, дружество "Мир" от Тирана, обединени в Общност на македонците в Албания. В областта Мала Преспа признатото като официално македонско малцинство има право на обучение на майчин македонски език в началното училище. В Албания албанският е официален език, но се говорят също гръцки, български и македонски език, арумънски (румънски език) и др. Съществува и малобройно славяноезично черногорско малцинство. Много етнически албанци живеят в съседно Косово, Република Македония, Гърция и по-малки общности – в Черна гора

Забележителности
лбания разполага с много от нещата, за които жадуват туристите – планини и крепости, дълги крайбрежни ивици и градове с хилядолетна история. Богати на традиции са художествените занаяти – производство на килими, керамика и сребърни изделия. Интерес представлява столицата Тирана с нейните забележителности – джамията Етем Бей – символ на града. Саранда е едно от най – известните туристически места по Албанската ривиера. Обграденият с пясъчни брегове пристанищен град е предпочитана цел за дневни екскурзии от отдалечения само на 10 км гръцки остров Корфу. Разположеният наблизо град Бутринт е своеобразно Елдорадо за интересуващите се от археология. Една от предпочитаните туристически дестинации във вътрешността на страната е Гирокастра с историческия си Стар град. Интерес представлява и Дуръс. Най-древният град в Албания и бивша нейна столица. Разположен е на Адриатическо море и е най-голямото пристанище в Албания. Градът е морски курорт, предпочитана дестинация за почивка на много местни и чужденци. Намира се в близост до столицата Тирана. Интересни забележителности са руините на крепостната стена, амфитеатъра от римско време, джамията Фатух, културния център, както и старите военни бункери около плажа.

Кухня
Тук отново трябва да се направи разлика между фермерите и планинските овчари и градското население. За планинското население е обичаен царевичният хляб и тъй като осигуряването му на трапезата се дължи на неимоверен труд, съществува ритуал, при който домакинът го разчупва на масата, като го разделя между присъстващите, а едва след това се поставят останалите ястия. В други райони е обичайно всички ястия да се поднасят едновременно, където се разпределят между присъстващите след обичайния аперитив (мезе) с Раки или Раки Манаш (ракия). Кафето и чаят обикновено се поднасят в късния следобед с дребни сладки и ядки. В културен аспект за албанците се твърди, че са наследници на Османската империя, с около 70% мюсюлмани, който не ядат свинсо месо, но обикновено заобикалят забраната на алкохол. Всъщност алкохолът в страната се консумира свободно. Албанската кухня може да се счита за част от средиземноморската. Тя се характеризира с много подправки, меса и риба, маслини.

Сувенири и подаръци
Като сувенири Албания предлага местни бижута, дървени изделия, бродерия, популярни национални музикални инструменти, направени от албански майстори. Друг традиционен сувенир смята местна водка -бренди.

Работно време на магазините
Магазините работят обикновено сутрин от 08:00-12:00 и следобед от 15:00-19:00, в дните от Понеделник до Събота. Институции (включително банки): Понеделник - Петък от 08:00 до16:00ч.

Посолство
Посолство на Република България в Република Албания Адрес: Rruga Skenderbeu 12, Tirana, Albania Тел.: +355 4 22 33 155; +355 4 22 32 906 Факс: +355 4 22 32 272 Телефон с гласова поща за предоставяне на информация за консулски услуги и за подаване на сигнали от граждани: +355 4 22 69 243 Дежурни телефони в извънработно време: +355 4 22 33 155; +355 4 22 32 906 Работно време: 08.00 - 15.00 ч. E-mail: Embassy.Tirana@mfa.bg

Запишете се БЕЗПЛАТНО за нашият електронен бюлетин и ще получавате първи най-новите ни оферти и промоции